— Араникт.
— Да?
— Благодаря ти.
— Моят командир беше искрен преди малко, Ханават. Хундрилите няма от какво да се срамуват. Всъщност вярно е тъкмо обратното. — Въведе ги в палатката.
Във външното помещение бяха двамата офицери, Рабанд и Сканароу. От другата страна на завесата се чуваха приглушени гласове. Сканароу ги посрещна с напрегната усмивка.
— Решихме, че е по-добре да не правим навалица.
Шелемаса се поколеба, но Ханават я хвана под мишницата.
Араникт дръпна завесата на входа и жените хундрили пристъпиха вътре.
Разговорът замря.
Араникт веднага усети напрежението. Лицето на Смъртен меч Кругава бе потъмняло от гняв — или от срам. На крачка зад нея беше Щитът-наковалня, пребледнял. Брис стоеше отдясно и гърбът му почти забърсваше платнената стена, на лицето му ясно бе изписана тревога. Отляво стоеше кралицата, нащрек, острият й поглед се местеше от Кругава към адюнктата и обратно. Коя беше говорила току-що? Араникт не беше сигурна.
Юмруците стояха отляво на адюнктата, близо до отсрещния ъгъл на помещението. Банашар се беше подпрял на един пилон от другата страна, скръстил ръце и притворил очи. Близо до него, готова сякаш да прихване бившия жрец, ако рухне, стоеше Лостара Юил.
Адюнкта Тавори изглеждаше здрава, със строго лице. Гледаше Кругава, без да трепне.
При появата на хундрилите Юмрук Фарадан Сорт се покашля и заговори:
— Адюнкта, ако ми позволите да представя…
— Не е нужно — прекъсна я Тавори и погледът й се спря на Шелемаса. Адюнктата пристъпи напред, като принуди Смъртния меч и кралицата да се отдръпнат. — Предполагам, че вие сте Шелемаса, която успя да събере оцелелите от Щурма, поведе отстъплението и така спаси живота на много хора. Казват, че вие последна сте напуснала бойното поле. Присъствието ви тук е чест за всички нас. — Замълча, след което се обърна към Ханават. — Скъпа майко, скърбя за ужасните загуби, които сте претърпели. Натъжена съм също така, че в този момент съпругът ви живее само със своите загуби. Надеждата ми е скоро да се събуди за даровете на живота. — Обърна се към другите. — Ханават и Шелемаса са от Изгорените сълзи на Хундрил, най-отдавнашните ни съюзници. Тяхната жертва в деня на На’Рук спаси живота на хиляди. На този ден, и на всеки друг, ценя и ще ценя техния съвет. Юмрук Кайндли, намерете стол за Ханават — не подобава да стои в нейното състояние.
Араникт видя как Ханават надви сълзите, напиращи зад изненадата й… „Адюнкта Тавори, продължаваш да ни изненадваш.“
Тавори се върна на одевешното си място и заяви:
— Ловците на кости имаха достатъчно време да ближат раните си. Сега ни чака истинският марш.
Гласът на Кругава прозвуча хрипливо:
— Ние сме се заклели да…
— Да ми служите — отсече адюнктата. — Заклехте се да ми служите и ме боли от това, че се налага да ви го напомням, Смъртен меч.
— Не — каза Кругава с тон като наточено желязо. — Армията ви е сериозно пострадала, адюнкта. Стоим пред вас, всички ние, и сме готови да се обречем на вашата кауза…
— Не съвсем — намеси се кралица Абрастал. — След като все още не разбирам тази кауза, а ако мога да съдя по изражението на принц Брис, подозирам, че и той споделя притеснението ми.
Кругава изсъска някакво проклятие на своя език и опита отново.
— Адюнкта. Сега е моментът да слеем силите си, за да укрепим своята мощ…
— Не.
Думата се стовари като нож, забит в пода между двете.
Кругава пребледня.
— Ако се съмнявате в нашата вярност или кураж…
— Не — отвърна й Тавори. — Всъщност завися от тях.
— Но това е безсмислено!
Адюнктата се обърна към Абрастал.
— Ваше величество, присъствието ви тук е крайно неочаквано, но добре дошло. Вашето кралство, дори повече от това на крал Техол, е имало дългосрочни договори с онези територии на Коланси и Южните кралства по Пеласийско море.
— Самата истина, адюнкта.
— Какво можете да ни кажете за положението там?
Веждите на кралицата се вдигнаха.
— Предполагах, че сте напълно запозната с района, накъдето сте се запътили, адюнкта. Ако не е така, съм изумена. Що за война търсите? Каква е причината за тази ваша войнственост?
Тавори явно не желаеше да отговори. Мълчанието се проточи. Този, който най-сетне проговори, изненада всички.
— Червея ще се храни. — Банашар бавно вдигна глава. — Ще се тъпче от касапницата, която иде. — Размътеният му поглед обиколи всички и се спря на кралицата на Болкандо. — Какво струвате? Всеки от вас? — Кимна към адюнктата. — Тя смята… достатъчно. Достатъчно, за да води всяка възможна война. За вас, ваше величество. И за вас, принц Брис. И… — поколеба се за миг, сякаш му прилоша, — дори за мен.