Араникт видя как стоманените очи на Кругава се присвиха.
— Ние трябва да хванем южния път.
— Да.
„Битка. Една битка. Смята да пожертва себе си и войниците си. О, в името на всички Крепости, не може да…“
— Ще предизвикаш метеж. — Лицето на Юмрук Блистиг бе посиняло. — Тавори… не можеш да поискаш това от нас.
И тогава тя се обърна към Юмруците си и прошепна:
— Но трябва.
— Незасвидетелствани. — Фарадан Сорт бе пребледняла като призрак, с пресъхнали устни. — Адюнкта, тази битка търсехте. Ако се изправим срещу врага с единствената вяра, че ще умрем…
Банашар заговори и Араникт се стъписа, като видя стичащите се по страните му сълзи.
— Пред брадвата на екзекутора има хора, които коленичат навели глави и очакват съдбата си. И има хора, които се борят, напрягат се и се опълчват с вик, докато острието пада. — Посочи с пръст Блистиг: — Сега ще кажете истината, Юмрук: от кои е адюнкта Тавори?
— Пиян глупак говори от името на командира ни? — Гласът на Блистиг беше зъл. — Колко на място! Ще бъдеш ли с нас в деня на тази битка, Банашар?
— Да.
— Пиян.
Усмивката, с която отвърна Банашар, бе ужасна.
— Не. Абсолютно трезвен, Блистиг. Както се полага на твоя единствен — единствен — свидетел.
— Гуглата да го вземе проклетия ти екзекутор! Няма да допусна това! — Блистиг се обърна умолително към колегите си Юмруци. — След като знаете това, ще поведете ли войниците си към сигурната им смърт? Ако тази Стъклена пустиня не ни убие, ще ни убият Ассаил. И за какво ще е всичко? Отвличаща маневра? Шибана отвличаща маневра? — Обърна се рязко към адюнктата. — Само това ли струваме, жено? Ръждясала кама за един последен удар, и ако острието се прекърши, какво от това?
Кругава проговори:
— Адюнкта Тавори. Това нещо, което е ранено. Това нещо в замъка на Шпила — какво е то, че искате да бъде освободено?
— Сърцето на Сакатия бог — отвърна Тавори.
Смъртният меч видимо бе потресена от отговора. Зад нея, с блеснали очи, Танакалаян запита:
— Защо?
— Форкрул Ассаил извличат от кръвта му, Щит-наковалня. Искат да разтворят Портите на правосъдието над този свят. Акраст Корвалайн. За да развихрят силата в пълна мяра, възнамеряват да забият меч през онова сърце, когато моментът е подходящ…
— И кога е това? — попита Абрастал.
— Когато пристигнат Нефритените копия, ваше величество. След по-малко от три месеца, ако изчисленията на Банашар са точни.
Бившият жрец изсумтя.
— Д’рек е увит около самото време, приятели.
Брис се покашля.
— Нефритените копия, адюнкта. Какво са те?
— Душите на неговите поклонници, принце. Неговите възлюблени вярващи. Идват за своя бог.
По гърба на Араникт полазиха тръпки.
— Ако сърцето бъде освободено — каза Кругава, — тогава… можем да им го върнем.
— Да.
— Все пак ще останат части от него — рече Банашар. — Смъкването му го разкъса. Но би трябвало да е достатъчно. Колкото до останалото, е, „за гниещата плът пее Червея“. — Смехът му бе горчив. Жрецът се взря в Тавори. — Виждате ли я? Погледнете добре, всички. Тя е лудостта на амбицията, приятели. Изпод ръцете на Форкрул Ассаил и на самите богове е решена да открадне сърцето на Сакатия бог.
Кралица Абрастал издиша шумно.
— Моята Четиринадесета дъщеря в момента се приближава към Южните кралства. Тя е чародейка със значителна дарба. Ако ще продължим тази дискусия за тактиката, ще се опитам да отворя пътека към нея…
Адюнктата я прекъсна.
— Ваше величество, тази война не е ваша.
— Простете, адюнкта Тавори, но смятам, че е. — Обърна се към бойния главатар на баргастите. — Спакс, вашите воини жадуват за битка — какво ще кажете?
— Където вие поведете, ваше величество, Бялото лице на Гилк ще ви последва.
— Мечът Отатарал, който нося…
— Простете ми отново, адюнкта, но силата, от която извлича моята дъщеря, е Древна. Омтоуз Феллак.
Тавори примигна.
— Разбирам.
Тогава заговори Брис Бедикт.
— Смъртен меч Кругава, щом сте готова да приемете съюза на кралица Абрастал, ще приемете ли моя?
Сивокосата жена отвърна с лек поклон.
— Принце — и ваше величество — за перишите е чест. Но… — поколеба се за миг — трябва да заявя на всички, че ще бъда сурова компания. След като знам какво очаква Ловците на кости… след като знам, че ще се изправят срещу врага сами, ранени също като сърцето, което искат да видят освободено… Настроението ми е повече от мрачно и не очаквам това да се промени. Когато най-сетне ударя Шпила, ще сте принудени да не отстъпвате на решимостта ми.
Брис се усмихна.
— Достойно предизвикателство, Смъртен меч.