Вече посочихме, че настаняването в дадена територия, изграждането на жилище изисква вземането на жизнено решение както от цялата общност, така и от отделния индивид. Защото става въпрос да се поеме отговорността за създаване на „света“, избран за населяване. Следователно трябва да се възпроизведе делото на боговете, космогонията. Това не винаги е лесно, понеже съществуват и трагични, кървави космогонии: подражавайки на божествените действия, човекът следва да ги повтори. Ако боговете е трябвало да убият и насекат някое морско Чудовище или първично Същество, за да могат да създадат от него света, човекът трябва да им подражава, когато изгражда своя свят, град или къща. Оттук произтича и необходимостта от кървави или символични жертвоприношения по време на съграждането, върху които бихме искали да се спрем по-подробно.
Каквато и да е структурата на традиционното общество — независимо дали то е общност на ловци скотовъдци, земеделци, или е вече в стадия на градската цивилизация, — селището бива винаги осветено поради факта, че представлява imago mundi и че светът е божествено творение. Но съществуват множество начини да се приравни жилището с Космоса, защото съществуват различни типове космогонии. За нашите цели е достатъчно да различим два начина за ритуално преобразуване на местоживеенето (както територията, така и къщата) в Космос, да му се придаде стойност на imago mundi: а) уподобявайки го на Космоса чрез проектирането на четирите хоризонта от една централна точка, когато става въпрос за селище, или чрез символичното поставяне на axis mundi, ако се отнася за семейно жилище; б) повтаряйки чрез ритуала на съграждане първоначалния акт на боговете, благодарение на който се е родил Светът от тялото на морски Дракон или първичен Гигант. Тук няма да се задълбочаваме върху коренната разлика във Weltanschauung при двата начина на освещаване на местоживеенето, нито върху историко-културните предпоставки. Само ще отбележим, че първият начин — „космизиране“ на пространството чрез проектиране на хоризонти или поставяне на axis mundi — е засвидетелстван още при най-архаичните стадии на културата (стълбът каува аува на австралийците, ашилпа), докато вторият, изглежда, е възникнал при древните земеделци. В случая ни интересува фактът, че във всички традиционни култури местоживеенето има свещен облик и оттам, че то отразява Света.
Всъщност жилището на примитивните арктически народи от Северна Америка и Северна Азия притежава централен стълб, който се припокрива с axis mundi, Космическия стълб или Дървото на Света, които, както видяхме, свързват Земята с Небето. С други думи космическата символика се открива в самата структура на жилището. Небето се схваща като огромна палатка, поддържана от централен стълб: колът на палатката или централната колона на къщата се приемат като стълбовете на Света, така се и обозначават. В основата на централния стълб се извършват жертвоприношенията в чест на Върховното небесно същество; това ни дава представа за важността на неговата ритуална функция. Същата символика се е запазила при животновъдите в Централна Азия, но тъй като жилището с коничен покрив и централен стълб тук било заменено с юрта, митично-религиозната функция на стълба е прехвърлена на горния отвор за освобождаване от дима. Също както стълба (= axis mundi), оголеното от клони дърво, чийто връх излиза от горния отвор на юртата (и което символизира Космическото дърво), се възприема като стълба към Небето: при своето небесно пътуване шаманите се изкачват по него. Те излизат именно през горния отвор. Все още бихме могли да срещнем Свещения стълб в средата на жилището при скотовъдците хамити и хамитоиди в Африка.
В заключение можем да кажем, че всяко жилище е разположено в близост до axis mundi, защото религиозният човек желае да живее в „Центъра на Света“, с други думи, в реалността.
Космогония и жертвоприношение при градеж
Подобно схващане е характерно и за една толкова високоразвита култура като индийската, но при нея се проявява и другият начин за приравняване на къщата с Космоса, за който споменахме по-горе. Преди зидарите да поставят първия камък, астрологът указва точката на основите, която се намира над поддържащата света Змия. Майсторът подостря колче и го забива в земята, точно в посочената точка, за да прикове главата на Змията. След това основният камък се поставя над колчето. Така крайъгълният камък се намира точно в „Центъра на Света“. Но от друга страна актът на полагане на основите повтаря космогоничния акт: забиването на колчето в главата на Змията и нейното „приковаване“ е повторение на първоначалния акт на Сома или Индра, който според „Ригведа“ „ударил Змията в нейното леговище“ (VI, XVII, 9) и „отсякъл главата й“ с мълнията си (I, LII, 10). Както вече казахме, Змията символизира Хаоса, аморфното, непро-явеното. Отсичането на главата и е равностойно на акт на създаване, на преход от виртуалното и аморфното към определеното. Спомняме си, че бог Мардук извайва света от тялото на първичното морско чудовище Тиамат. Тази победа се пресъздавала символично всяка година, защото всяка година Светът се обновявал. Но първоначалният акт на божествената победа се повтарял също и при всеки строеж, защото всеки нов строеж възпроизвеждал Сътворението на Света.