Религиозният опит за Живота
„Божественото отдалечаване“ обяснява в действителност все по-нарастващия интерес на човека към неговите собствени религиозни, културни и икономически открития. Този интерес към йерофаниите на Живота, разкриването на сакралното в земната плодородност и влечението към по-„конкретни“ религиозни практики (по-плътски, дори оргии) отдалечава „примитивния“ човек от небесния и трансцендентен Бог. Откриването на земеделието преобразява коренно не само икономиката на примитивния човек, но най-вече организацията на свещеното. На сцената се появяват други религиозни сили: сексуалността, плодовитостта, митовете за жената и за Земята и т.н. Религиозният опит става по-конкретен, по-дълбоко вплетен в Живота. Великите Богини Майки и силните Богове или духове на плодородието са определено по-„динамични“ и по-достъпни за хората, отколкото Богът Създател.
Но както видяхме, в случай на крайно отчаяние, когато всички средства са се оказали безсилни и особено при бедствие, идващо от Небето — суша, буря, епидемии, — хората се обръщат към върховното Същество и му отправят молитви. Подобно отношение е характерно не само за примитивните народи. Всеки път, когато древните евреи преживявали епоха на относителен мир и икономически възход, те се отдалечавали от Яхве и се обръщали към Ваал и Астарта на своите съседи. Само историческите катастрофи ги принуждавали отново да отправят взор към Яхве. „Но когато викнаха към Господа и рекоха: Съгрешихме, защото оставихме Господа и почнахме да служим на Вааловци и Астарти; избави ни сега от ръцете на враговете ни и ние ще служим на Тебе“ (1 Книга Самуил, 12: 10).
Евреите се обръщали към Яхве, бидейки изправени пред исторически катастрофи и неизбежно унищожение, предизвикано от Историята. Примитивните народи си спомняли за своите върховни Същества при космически катастрофи. Но смисълът на това завръщане към небесния Бог и при едните, и при другите е един и същ: в изключително критична ситуация, когато самото съществуване на общността е поставено под въпрос, хората изоставят божествата, които осигуряват и възхваляват Живота в нормално време, за да потърсят закрилата на върховния Бог. В това явно има голям парадокс: божествата, заместени при примитивните народи от богове с небесна структура, са били като Ваал и Астарта при евреите — божества на плодородието, на охолството, на жизненото изобилие; накратко, възхваляващи и умножаващи Живота, както космическия — растителност, земеделие, стада, — така и човешкия. Наглед тези богове били силни, могъщи. Религиозната им актуалност се обяснявала именно с тяхната сила, с неограничените им жизнени запаси, с плодородието им.
Но въпреки това техните поклонници, както примитивните народи, така и евреите, имали чувството, че всички тези Велики Богини и земеделски богове били неспособни да ги спасят, да осигурят съществуването им в действително критични моменти. Тези богове и богини можели само да възпроизвеждат и умножават Живота и, най-важното, тази функция били в състояние да изпълняват единствено по време на „нормална“ епоха; божествата, които великолепно управлявали космическите ритми, се оказвали неспособни да спасят Космоса или човешкото общество в период на криза („историческа“ криза при евреите).
Различните божества, които заместили върховните Същества, натрупали най-„конкретните“ и светли сили — силите на Живота. Но именно поради това те се „специализирали“ в раждането и загубили по-фините, по-„благородните“, по-„духовните“ сили на Боговете Създатели. Откривайки свещеността на Живота, човекът постепенно се увлякъл от собственото си преоткриване: той се отдал на жизнените йерофании и се отдалечил от сакралността, която надхвърляла непосредствените му и ежедневни потребности.
Дълготрайност на небесните символи
Въпреки това забелязваме, че дори когато религиозният живот не се ръководи от небесните богове, звездните области, ураниевата символика, митовете и ритуалите за възкачване запазват преобладаващо място в организацията на свещеното. Всичко, което е „горе“, „вдигнато“, продължава да разкрива трансцендентното в различните религиозни общности. Отдалечено от култа и притиснато от митологиите, Небето запазва своето присъствие в религиозния живот с посредничеството на символиката. А небесната символика на свой ред вдъхновява и поддържа множество ритуали (за възнасяне, изкачване, инициация, ръкополагане и т.н.), митове (космическото Дърво, космическата Планина, веригата от стрели, която свързва Земята с Небето и т.н.), легенди (магическия полет и т.н.). Символиката, свързана с „Центъра на Света“, чието огромно разпространение разгледахме, илюстрира също важността на небесната символика: общуването с Небето се извършва в един „Център“, а това общуване представлява образец на трансцендентност.