Ритуалната оргия за добра реколта също има божествен модел: йерогамията на оплодотворяващия бог със Земята Майка. Земеделското плодородие се пробужда с безгранично полово буйство. От известна гледна точка оргията отговаря на аморфността отпреди Сътворението. Така например някои новогодишни обреди съдържат оргийни ритуали: общественото „объркване“, волнодумството и сатурналиите символизират изпадането в аморфното състояние, предшествало Сътворението на Света. Когато става въпрос за „сътворение“ на ниво растителен живот, космико-ритуалният сценарий се повтаря, защото новата реколта е равносилна на ново „Сътворение“. Идеята за обновяването, която срещаме при новогодишните ритуали, когато едновременно става въпрос за обновяване на Времето и възстановяване на Света, се открива в земеделските оргийни сценарии. Тук оргията също е слизане в космическата Нощ, в предформалното, във „Водата“, за да се осигури пълното възстановяване на Живота, а оттам — плодородието на Земята и изобилието на реколтата.
Символика на космическото Дърво и култове към растенията
Както видяхме, ритуалите и митовете за Земята Майка изразяват преди всичко разбиранията за плодовитост и богатство. Става въпрос за религиозни идеи, защото множеството страни на всеобщото плодотворие разкриват в крайна сметка тайнството на раждането, на създаването на Живот. И така, за религиозния човек появата на Живота е основното тайнство на Света. Този Живот „идва“ отнякъде, където не е нашият Свят, и се оттегля оттук, „отива“ в отвъдното, тайнствено продължава на едно непознато, недостижимо за повечето живи място. Човешкият живот не се мисли като кратка поява във Времето, между две не-битиета; той е предшестван от предсъществуване и продължава в следсъществуване. Твърде малко е известно за тези нива на извънземния човешки живот, но знае се поне, че съществуват. За религиозния човек смъртта следователно не слага окончателен край на живота: смъртта е само друга разновидност на човешкото съществуване.
Всичко това впрочем е „кодирано“ в космическите ритми: просто трябва да се декодира това, което Космосът „казва“ чрез множеството видове съществуване, за да бъде разбрана тайната на Живота. Едно нещо изглежда очевидно: Космосът е жив организъм, който периодично се обновява. Загадката на неизчерпаемата поява на Живота се съотнася към ритмичното обновяване на Космоса. Поради тази причина древните са си представяли Космоса под формата на гигантско дърво: начинът на съществуване на Космоса, и на първо място, възможността му да се възстановява безкрайно, символично е изобразен чрез живота на дървото.
Все пак трябва да отбележим, че не става въпрос за обикновено наслагване на образи от микрокосмически върху макрокосмически мащаб. Като „природен обект“, дървото не е можело да обхване целостта на космическия Живот: на ниво профанен опит неговият начин на съществуване не припокрива начина на съществуване на Космоса в цялата му сложност. На ниво профанен опит растителният живот разкрива само една последователност от „раждане“ и „смърт“. Религиозното виждане за Живота позволява да бъдат „декодирани“ в растителния ритъм други значения, и на първо място, представата за възстановяване, за вечна младост, за здраве, за безсмъртие; религиозната идея за абсолютна реалност — наред с многото други образи — символично се представя и чрез „вълшебния плод“, който едновременно дарява с безсмъртие, всезнание и всемогъщество, плод, способен да превърне хората в богове.
Образът на дървото не е бил избран само като символ на Космоса, но и за да олицетвори живота, младостта, безсмъртието и мъдростта. Успоредно с космическите Дървета, като Игдрасил в германската митология, историята на религиите познава Дървета на Живота (Месопотамия), на Безсмъртието (Азия, Стария завет), на Мъдростта (Стария завет), на Младостта (Месопотамия, Индия, Иран) и т.н. С други думи, дървото е успяло да изрази всичко, което религиозният човек счита за реално и свещено, всичко, което той знае, че боговете притежават по природа и което е рядко достижимо от привилегировани личности, герои и полубогове. Затова и митовете, в които се разказва за търсене на безсмъртието или вечната младост, изтъкват на преден план дърво със златни плодове или вълшебни листа, намиращо се в „далечна страна“ (всъщност в другия свят), пазено от чудовища (грифони, дракони, змии). За да се откъснат плодовете, трябва да се победи и убие чудовището пазител; тоест да се премине през изпита за инициация от геройски тип: победителят „чрез насилие“ се сдобива със свръхчовешки, почти божествени възможности — вечна младост, непобедимост и всемогъщество.