Именно в такива символи на космическо Дърво, на Безсмъртие или на Мъдрост се проявяват с максимална сила и яснота религиозните валентности на растителния свят. С други думи, свещеното дърво или свещените растения разкриват структура, която не е очевидна при конкретните растителни видове. Както вече отбелязахме, сакралността разбулва най-дълбоките структури на Света. Само от религиозна гледна точка Космосът се представя като „код“. Ритмите на растителността разкриват само за религиозния човек тайната на Живота и на Сътворението и тайната на обновлението, на младостта и безсмъртието. Може да се каже, че всички дървета и растения, считани за свещени (например асхватха в Индия), дължат своето привилегировано положение на факта, че въплъщават архетипа, примерния образ на растителността. От друга страна, за едно растение се полагат грижи и то се отглежда поради неговата религиозна стойност. Според някои автори всички растения, които днес се отглеждат, първоначално са били смятани за свещени.
Така наречените култове към растителността не зависят от профанния, „натуристичния“ опит, свързан например с пролетта и събуждането на растителността. Напротив, религиозният опит за обновлението (новото начало, възстановяването) на Света предшества и определя преоценката на пролетта като възраждане на Природата. Тайнството на периодичното възстановяване на Космоса е обосновало религиозния заряд на пролетта. Впрочем в култовете към растителността не е важно природното явление пролет и появата на растенията, а предизвестяващият знак за космическото тайнство. Групи от младежи посещават церемониално къщите в селото и показват зелено клонче, букет цветя, птиче. Това е знакът на неизбежното възкресение на растителния живот, свидетелството, че тайнството се е извършило, че пролетта не ще се забави. Повечето от тези ритуали се извършват преди „природното явление“ пролет.
Десакрализация на Природата
Вече казахме, че за религиозния човек Природата не е единствено „естествена“. Представата за напълно десакрализираната Природа е скорошно откритие; а и то е достижимо само за немного модерни общества и най-вече за хората на науката. За останалите Природата все още е „магическа“, „тайнствена“, „величествена“ и в това се съзират следите от старите религиозни стойности. Няма съвременен човек, колкото и не-религиозен да е, който да остане равнодушен пред „магията“ на Природата. Не става въпрос само за естетическите, спортни или хигиенни стойности, приписвани на Природата, а също така за едно смътно и трудно определимо чувство, в което все още може да се различи споменът за изгубения религиозен опит.
Интересно е да покажем, с помощта на конкретен пример, промените и накърняването на религиозното значение на Природата. Потърсихме този пример в Китай, и то поради две причини: 1. в Китай, както на Запад, десакрализацията на Природата е дело на малцинство, на образованите; 2. въпреки това в Китай и в целия Далечен изток процесът на десакрализация така и не стигна до своя завършек. „Естетическото съзерцание“ на Природата все още запазва, дори за най-просветените, религиозно обаяние.
Знаем, че от XVII век аранжирането на градини в съдове се е превърнало в мода за образованите китайци. Ставало въпрос за пълни с вода съдове, насред които имало няколко камъка с дървета джуджета, цветя и често миниатюрни модели на къщи, пагоди, мостове и човешки фигури; на анамитски тези камъни се наричали „миниатюрна Планина“, или „изкуствена Планина“ на китайско-анамитски. Самите названия издават космологично значение: видяхме, че Планината е символ на Вселената.