Въпреки това съдържанието и структурата на безсъзнателното са резултат от много стари екзистенциални ситуации, най-вече критични, и поради тази причина безсъзнателното притежава религиозна аура. Всяка екзистенциална криза отново поставя под въпрос реалността на Света и присъствието на човека в него: накратко, екзистенциалната криза е „религиозна“, защото на архаичните нива на култура битието се смесва със сакралното. Както видяхме, опитът за свещеното основава Света и дори най-елементарната религия е преди всичко онтология. С други думи, щом безсъзнателното е резултат на безбройните екзистенциални опити, то не може да не прилича на различните религиозни вселени. Понеже религията е примерният изход от всяка екзистенциална криза не само защото е безкрайно повторяема, а защото се смята, че е с трансцендентален произход и вследствие на това оценена като откровение от друг, отвъдчовешки свят. Религиозният изход не само разрешава кризата, но същевременно превръща съществуването в „отворено“ за стойности, които не са вече случайни, нито частни, като по този начин позволяват на човек да надмогне личните ситуации и в крайна сметка да достигне света на духа.
Тук не сме в състояние да разгледаме всички последствия от единството между съдържанието и структурите на безсъзнателното, от една страна, и религиозните стойности, от друга. Само споменахме за това, за да покажем до каква степен дори най-откровено не-религиозният все още споделя, дълбоко в същността си, религиозно ориентирано поведение. Но „частните митологии“ на модерния човек, мечтите, сънищата, фантазиите му и т.н. не успяват да се издигнат до онтологичното ниво на митовете, тъй като не са били изживени от тоталния човек и не превръщат частната ситуация в примерна. Така и страховете на модерния индивид, неговите онирически или въображаеми опити, макар и „религиозни“ от формална гледна точка, не участват, както при homo religiosus, във Weltanschauung и не създават поведение. Един пример ще ни позволи по-добре да схванем разликите между двете категории опити. Несъзнателната дейност на модерния човек не престава да му предлага безброй символи и всеки от тях му предава послание, изпълнява мисия, с цел да осигури психическото му равновесие или да го възстанови. Както видяхме, символът не само „отваря“ Света, но и помага на религиозния да достигне универсалното. Благодарение на символите човекът излиза от своята частна ситуация и се „отваря“ за общото и универсалното. Символите събуждат индивидуалния опит и го преобразуват в духовен акт, в метафизично възприемане на Света. В досег с дърво, символ на Дървото на Света и образ на космическия Живот, човекът от предмодерните общества е способен да достигне най-висша духовност: разбирайки символа, той успява да изживее универсалното. Религиозното виждане за Света и идеологията, която го изразява, му позволяват да оползотвори индивидуалния си опит, да го „отвори“ към универсалното. Образът на Дървото все още се среща често в мисловния акт на модерния не-религиозен човек: той представлява код за неговия вътрешен живот, за драмата, която се разиграва в безсъзнателното и която засяга целостта на психоменталния му мир, а оттам на цялото му съществуване. Но докато символът на Дървото не събуди пълното съзнание на човека, „отваряйки“ го към универсалното, не можем да кажем, че изцяло е изпълнил функцията си. Той само отчасти е „спасил“ човека от индивидуалната ситуация, позволявайки му например да скрие в дълбините някоя криза и временно да възвърне заплашеното си психическо равновесие, но не го е издигнал до духовността, не е успял да му разкрие една от структурите на реалното.
Този пример, струва ни се, е достатъчен, за да ни покаже до каква степен не-религиозният човек от модерните общества все още е подхранван и подпомаган от дейността на безсъзнателното, без при това да достига до чисто религиозен опит и виждане за света. Безсъзнателното му предлага разрешение за трудностите на собственото му съществуване и в това отношение изпълнява ролята на религия, защото преди да превърне едно съществуване в създател на ценности, религията осигурява неговата цялост. В известен смисъл може да се твърди, че при модерните, които се обявяват за не-религиозни, религията и митологията са се „потулили“ в мрака на безсъзнателното — новото означава също, че възможностите да се вмъкне религиозен опит за живота дремят дълбоко в самите тях. От юдео-християнска гледна точка би могло да се каже освен това, че не-религията е равносилна на ново „падение“ на човека: не-религиозният индивид е загубил способността да изживява съзнателно религията и следователно да я разбира и приема; но дълбоко в същността си все още пази спомен за нея, точно както след първото „падение“, макар и духовно заслепен, неговият предшественик, първият човек, Адам, е запазил достатъчно разум, за да може да открие видимите в Света следи от Бога. След първото „падение“ религиозността е била паднала до нивото на разкъсаното съзнание; след второто се е озовала още по-ниско, в дълбините на безсъзнателното: била е „забравена“. Дотук спират разсъжденията на изследователя на историята на религиите. Оттук започва проблематиката, присъща на философа, психолога и теолога.