Горещината ги изтощаваше. Не щеш ли, недалеч съзряха една сергия. Върху нея се мъдреха кана с ледена лимонада и печена царевица. Отзад стоеше змей.
— Здравей! — поздрави Сакъз Сардуня. — Никога не бях виждала змей да продава лимонада.
— Какво да се прави? Останах без работа — умърлуши се змеят.
— Защо?
— Някога ние, змейовете, работехме в приказките. Съпровождахме юнаците и заедно преживявахме какви ли не приключения. И баща ми, и дядо ми, и прапрадядо ми работеха същото. А сега всичко се промени. Ако няма приказки, как да си намерим работа? Само помисли, какво друго може да върши змей като мен? Та ето, продавам лимонада, за да преживявам.
Децата погледнаха змея със съчувствие. След малко той рече:
— Ако искате да минете оттук, трябва да си купите лимонада.
— Но ние ня-ня-маме пари — оплака се Асутай.
— Тогава ще ви задам въпрос, свързан с огъня. Кажете как се нарича онова нещо, което се намира под земната кора?
— Огнено ядро! — мигом отвърна Сакъз Сардуня. — Когато магмата в нея излезе на повърхността, изригва вулкан.
— Браво! — каза змеят. — Виждам, че много знаеш. Да те попитам друго: Кой е най-високият връх на Лерапри? Ще ти подскажа. Всеки ден той мени цвета си. Веднъж е жълт, друг път е зелен, трети път — син.
Докато Сакъз Сардуня се мъчеше да си спомни какво бе видяла по пътя, Зелиш отговори:
— Ами това е Планината на дъгата[8]!
Една от най-големите мечти на Зелиш бе да се изкачи на планината, когато е синя.
Змеят се престори, че никак не е впечатлен, и зададе още един въпрос.
— Добре, а можете ли да си изпечете царевица, без да изгорите ръцете си?
Децата се спогледаха. Какво по-лесно от това? И викнаха в един глас:
— Разбира сееее!
— Добре. А сега трябва да се състезавате с времето. Имате само един час, за да се преборите с ей оня хълм — рече змеят и посочи нещо жълто встрани.
Децата се вгледаха внимателно и видяха, че това не е хълм, а огромна купчина с царевица. Откъдето и да погледнеха, там бяха струпани хиляди мамули. Бяха им нужни часове, за да ги обелят, изчистят и изпекат. Уплашиха се.
— Не трябваше да тръгваме по огнения път — заяви Сакъз Сардуня.
— Оказа се много труден — добави Зелиш. — Да се връщаме. Най-правилният сигурно е този, който не сме опитали.
— Значи въздушният — каза Асутай.
— Не си отивайте — рече змеят. — Правите голяма грешка. Ако се отказвате още при първата трудност, как ще успеете? Няма нищо лесно в живота!
Ала те не го послушаха и се върнаха обратно в Гората на избора. Бяха опитали три от четирите пътя.
Сега беше ред на въздушния.
Вече бяха сигурни, че той е най-правилният път.
ВЪЗДУХ
Четвъртият път изглеждаше спокоен. Полъхваше само лек ветрец. След време пред тях се появиха вятърни мелници, над които летяха птици. Едната беше много странна — клюнът й блестеше все едно бе златен.
— Ти пък коя си? — попита Сакъз Сардуня.
— Казвам се Умай[9] и идвам от планината Каф[10].
* * *
— Но тя не е истинска, има я само в приказките! — веднага се обади Сакъз Сардуня.
— Не подценявай приказките — рече птицата, точно както бе казала и щуката.
— Добре, какво правиш на планината Каф? Защо си там?
— На света няма друга птица като мен. Всички ме гледат много особено и си шушукат зад гърба ми. Понякога хвърлят камъни и се подиграват.
— Но защо?
— Защото съм различна. И затова съм самотна.
Очите на Сакъз Сардуня блеснаха.
— И аз съм като теб — въодушеви се тя.
— Мисля, че не е така. Ти нямаш разноцветни крила, нито златен клюн.
— Може да нямам пера и човка, но знам какво е да се чувстваш сам. Името ми е толкова странно, че децата в училище ми се подиграват. Така че много добре те разбирам.
— Качете се на гърба ми, аз ще ви изведа оттук — предложи Умай.
Децата се съгласиха и след минута вече летяха в небето. Малко по-нататък видяха и други птици.
— А тези какви са? — попита Сакъз Сардуня.
— И те са като нас — отвърна Умай. — По една или друга причина се чувстват пренебрегнати.
— Да не би да са лешояди?
— Да, всички ги мразят. Казват им, че са грозни. Странни същества са хората. Харесват някои птици, а от други се отвращават. А птиците са си птици — и имат своето място в природата. Хората обаче не мислят така. Обичат канарчета, умират за славеи, а лешоядите никой не ги иска.