— Ако не беше ти, нищо нямаше да направим — каза Зелиш. — Ти не се отказа до края и беше великолепен другар през целия път. Много ти благодарим.
— Направихте всичко съвсем сами — рече Сакъз Сардуня. — Аз само ви подкрепих. Благодарение на вас и аз научих много неща.
Разчувстваха се. Беше дошло време за раздяла.
Сакъз Сардуня, Асутай и Зелиш се прегърнаха с просълзени очи.
— Не може да бъде! — извика Сакъз Сардуня. Беше се сетила за баба си. Колко много бе закъсняла! Ами ако госпожа Кираз беше излязла да я търси? Да тревожи възрастната жена, бе последното, което искаше.
— Трябва да се върна, преди гостите да са си тръгнали — разтревожи се тя.
— Не се безпокой — каза Зелиш. — Ще ти дадем най-бързия кон в страната, вълшебно кълбо и гривна. Точно като нашите! С тяхна помощ само за миг ще отидеш където си поискаш. Само не забравяй, трябва да оставиш кълбото до книгите, за да се зарежда.
Сакъз Сардуня се усмихна. Щеше да й бъде мъчно за осмия континент, за вещиците, рибите и змейовете.
ТИКТАКАНЕТО НА ЧАСОВНИКА
Над градчето Шириндияр досущ като светкавица премина сянка на кон.
— Първо трябва да се отбия на едно място — каза Сакъз Сардуня и плесна три пъти с ръце.
Летящият кон кимна в знак на съгласие. Полекичка се снишиха.
Сакъз Сардуня влезе в книжарница „Небесна дъга“. Беше развълнувана. Много й се искаше да разбере какво е станало с вълшебното кълбо.
Книжарят господин Назъм бе седнал на един стол и четеше книга. Когато видя момичето, много се учуди.
— Здравейте! — поздрави Сакъз Сардуня. — Познахте ли ме? Минах оттук преди време.
— Разбира се, че те познах — отвърна господин Назъм. — Хем попита за книга, хем не изчака и си замина.
Сакъз Сардуня не можа да повярва на ушите си.
— А видяхте ли моите приятели?!
— Може би ги видях, може би не — каза господин Назъм като гатанка.
— Ами… Забравих тук едно кълбо… Забравихме де. Дали го намерихте? Беше на един от тези рафтове.
Господин Назъм не отговори веднага. Затвори книгата, която държеше, и я остави настрани. Свали очилата си.
— Кълбо… да — рече загадъчно той.
— Може ли да си го взема?
— Съжалявам, но не може.
През лицето на Сакъз Сардуня премина сянка. Не знаеше как да си обясни този отговор.
— Не аз, а синът ми намери кълбото — обясни книжарят. — Той не е като мен. Не обича да чете. Ако го бях намерил аз, нямаше да го отделя от книгите. Щях да почакам да се върнете и да си го вземете.
— Добре, а какво направи синът ви?
Старият човек наведе глава.
— Подари го на годеницата си Дениз.
— Олеле! Свършено е с кълбото! — паникьоса се Сакъз Сардуня.
— Не се знае. Дениз е умно момиче и много обича да чете. Не е като моя нехранимайко. Може и да открие страната на Легендите, Разказите и Приказките.
Сакъз Сардуня се сепна.
— Но как така!? Откъде знаете?
Господин Назъм се усмихна бащински.
— Виж, нека да ти разкажа нещо. Преди години в този град живеело момче, което много обичало книгите. Никой наоколо не обичал да чете толкова, колкото него. Нито родителите му, нито приятелите, нито роднините му… Никой не разбирал тази негова страст.
Сакъз Сардуня слушаше с интерес.
— Баща му не подкрепил любовта му към книгите. „Стига толкова, не искам повече да те виждам с книга в ръка. Забранявам ти да четеш“ — рекъл му той. Момчето започнало да работи на нивата, но умът му бил все в книгите. Една сутрин, както оряло, намерило едно кълбо. Върху него имало камъчета. Взело го и го занесло у дома. Сложило го до книгите и тогава кълбото оживяло. Момчето много се развълнувало. Кълбото му казало, че съществува и друг свят. Когато момчето пораснало и се върнало от казармата в родното си място, отворило книжарница.
На Сакъз Сардуня й секна дъхът.
— Това момче вие ли бяхте?!
Господин Назъм кимна.
— Да, аз бях.
— Добре, а къде е кълбото, което намерихте? Тогава той отвори едно чекмедже отстрани и извади оттам едно кълбо. Сакъз Сардуня не можа да повярва на очите си. Кълбото много приличаше на нейното, само че беше по-старо и избледняло.
— Ето, вземи — рече старият книжар. — Аз и бездруго нямам гривна. Тъй че е по-добре да ти го дам.
— Но аз си имам кълбо.
— Така ли? Хубаво. Може някой ден да го подариш на някого. Има много деца като теб, които обичат да четат и да задават въпроси.