— Да, но…
— Моля те, вземи го. Аз съм вече стар. На теб повече ще ти отива — каза господин Назъм.
— Много благодаря, господине…
— Не забравяй, любителите на книги са навсякъде. Богати или бедни, селяни или граждани, мъже или жени, млади или стари, няма значение. Веднага ще ги познаеш. Малко са затворени в себе си, но са с голямо въображение. Хората невинаги ги разбират. Затова са малко самотни. Обаче разказват най-хубавите истории. И си приличат по едно: повечето или са намерили, или са на път да намерят вълшебното кълбо. Точно като теб…
В същия момент в книжарницата влязоха двама клиенти. Една майка и синът й, които вървяха хванати за ръка.
— Искаме да вземем една тетрадка на линии — каза жената. — И комплект моливи.
— Разбира се — отвърна господин Назъм и намигна на Сакъз Сардуня, която стоеше отстрани.
Тя взе мълчаливо кълбото и излезе от книжарницата. Преди да прекрачи прага, не пропусна да махне на стария книжар.
— На добър път… — прошепна той след нея.
Когато стигна у баба си, влезе в стаята си пак през отворения прозорец. Душко дремеше на креслото. Явно и последните гости си бяха тръгнали, защото вече не се чуваха гласове и навсякъде бе настанала странна тишина.
— Сакъз Сардуня! — извика я баба й. — Ела, чедо, пак ли четеш, къде си? Защо не отговаряш?
Момичето изтича в хола. Баба й седеше отмаляла на дивана, протегнала на масичката уморените си крака.
— Добре ли мина денят? — попита любезно Сакъз Сардуня.
— Ох, как се уморих! Съсипана съм. Главата ми се наду като тъпан от шум — оплака се старата жена. — Но пък всички се наприказваха хубаво, добре стана. А ти какво прави?
— Аз ли? И моят ден мина добре — усмихна се Сакъз Сардуня. — Дори много добре! Никога не съм се забавлявала така!
Завръщане У Дома
Една привечер след седмица, когато госпожа Кираз и господин Кахраман седяха в хола и гледаха телевизия, а Душко спеше, свит на кълбо, на вратата се звънна. В това време Сакъз Сардуня рисуваше на масата осмия континент. Реши, че ако нарисува или напише разказ за всичко, което бе видяла, никога нямаше да го забрави.
Изтича да отвори вратата. След миг нададе радостен вик. Срещу нея стояха баща й и майка й.
— Мамо! Тате!
Госпожа Хайал и господин Хасан прегърнаха дъщеря си, за която много им бе домъчняло. Сакъз Сардуня погледна баща си.
— Добре ли си? Как мина операцията? — попита.
Баща й се учуди, но отвърна с усмивка:
— Значи знаеше. Много добре мина, слава богу.
Сакъз Сардуня подскочи от радост.
— Не ти казахме, прощавай — каза майка й. — Но не искахме да те тревожим.
— Знам — отвърна Сакъз Сардуня.
Разговаряха до късно през нощта. А когато си легнаха, макар и да беше вече голяма, Сакъз Сардуня заспа в прегръдките на родителите си. Точно както правеше като бебе.
Когато на другия ден си тръгваха, Сакъз Сардуня се огледа наоколо с любов. Колко много приключения бе преживяла в малкото и спокойно анадолско градче! Дори не беше съвсем сигурна кое бе истина и кое — плод на въображението й. А може би всичко беше сън?
Когато отиде в училище, децата я наобиколиха.
— Къде беше? — попита едно.
— Разкажи, защо те нямаше? — попита и друго.
Сакъз Сардуня поспря за миг. Един вътрешен глас й казваше, че й е домъчняло за приятелите й. Колко странно! Дори тези, които преди се отнасяха лошо с нея, сега, като я видяха, сякаш се зарадваха.
Ако им разкажеше, дали щяха да повярват? Как се е разхождала с новите си приятели в една вълшебна гора с летящи коне; какви приключения е имала по пътеките на земята, водата, огъня и въздуха — какво ли щяха да си помислят? Делниците бяха доста скучни, ала в царството на мечтите и приказките беше много забавно. Ако тук цветовете бяха десет, там бяха хиляда и един. В ежедневието тя беше обикновено момиче, но на осмия континент бе герой.
Щяха ли да разберат, ако им разкажеше всичко това?
Сакъз Сардуня погледна приятелите си съсредоточено и изпитателно. Някои бяха пълнички, други — слаби. Някои бяха сами, други — нещастни. Някои имаха проблеми вкъщи, на други оценките им бяха лоши. Някои мислеха, че са грозни, други завиждаха, трети гризяха ноктите си. Някои искаха да станат лекари, други — архитекти. Искаше да извика на всички от все сърце: „В книгите има място за всички вас!“.
* * *
Същата седмица Сакъз Сардуня организира кампания за опазване на зеленината и околната среда. Планетата Земя се замърсяваше заради нехайството на хората, точно като в страната Лерапри, която бе започнала да изсъхва, защото хората там се бяха отказали да мечтаят.