То ме подушва. То знае, че съм тук. Дали може да се качи тук? Дали може да премине през цепнатините? Дали може? Дали може?
Сега той гледаше надолу и почти не усещаше тежестта на отпуснатото тяло на Лавърн, съзнанието му бе изцяло приковано от неизброимостта на въпроса, чудеше се какво ли ще е усещането, ако тази маса залееше краката му и се вкопчеше в него.
Лъскавата тъмнина почти изпълни процепите (почти без да усети, Ранди се надигна на пръсти) и после пак се отпусна надолу. Отново започна суркането на платно. И изведнъж Ранди видя, че то отново е върху водата, огромна черна пъпка, сега с диаметър четири метра и половина. То се надигаше и отпущаше с леките вълнички, надигаше и отпущаше, надигаше и отпущаше и когато Ранди започна да вижда цветовете равномерно да пулсират върху черната повърхност, той откъсна очи от него.
Той постави Лавърн на сала и в момента, в който отпусна мускулите си, ръцете му започнаха диво да треперят. Остави ги да треперят. Той коленичи до нея, косата й бе разпръсната по дъските като неравномерно тъмно ветрило. Той коленичи и продължи да наблюдава черната точка върху водата, готов веднага да я вдигне, ако тя покажеше признаци на раздвижване.
Започна да я пляска леко, отначало едната буза, после другата, напред и назад, като секундант, който се опитва да свести боксьор. Лавърн не искаше да се свести. Тя не искаше да мине отвъд „Старт“ и да спечели награда от двеста долара. Лавърн бе видяла достатъчно. Но Ранди не можеше да я пази цяла нощ, да я вдига като чувал всеки път, когато това нещо се раздвижеше (пък човек не можеше да гледа към него твърде дълго. Това бе другата страна на въпроса). Той знаеше, обаче, един номер. Беше го научил в колежа. Беше го научил от един приятел на по-големия си брат. Той бе работил като фелдшер в Нам и знаеше всякакви номера — как да хване въшките от главата на човек и да ги накара да тичат из кибритена кутийка, как да разрежда кокаин с разхлабително за бебета, как да шие дълбоки рани с обикновена игла и конец. Един ден бяха говорили за това как се свестяват бездънно напоркани хора, така че тези бездънно напоркани хора да не си изповръщат червата и да умрат както бе станало с Бон Скот, солиста на Ей Си/Ди Си.
— Искаш бързо да свестиш някого? — бе казал приятелят с каталога интересни трикове. — Опитай това. — И той каза на Ранди трика, който той сега приложи.
Той се наведе и захапа ухото на Лавърн с всичка сила.
Гореща, горчива кръв плисна в устата му. Клепачите на Лавърн се вдигнаха нагоре като щори. Тя изкрещя с прегракнал, стържещ глас и се опита да го блъсне. Ранди вдигна поглед и видя само единия край на нещото. Другият край бе вече под сала. То се бе придвижило със зловеща, противна, безшумна скорост.
Той пак вдигна Лавърн нагоре, мускулите му остро запротестираха, опитваха се да се свият на буци. Тя го удряше по лицето. Едната й ръка го удари по чувствителния нос и той видя червени звезди пред очите си.
— Престани! — извика той, тътрейки крака по дъските. Престани, кучко гадна, то пак е под нас, престани или ще те пусна, дявол те взел, кълна се, ще те пусна!
Ръцете й веднага спряха да го блъскат и тихо обгърнаха шията му, като ръце на давещ се. Очите й изглеждаха бели в светлината на звездите.
— Стига! — тя не престана. — Стига, Лавърн, задуша ваш ме!
Тя го стисна още по-силно. В ума му избухна паника. Кухото блъскане на варелите отдолу бе станало по-приглушено — сигурно нещото е отдолу, предположи той.
— Не мога да дишам!
Тя малко поотпусна ръце.
— Слушай сега. Ще те оставя долу. Няма да има никакъв проблем, ако ти…
Но тя бе чула само ще те оставя долу. Ръцете й пак се вкопчиха около шията му в смъртоносна схватка. Дясната му ръка беше на гърба й. Той се опита да свие пръстите си и да ги забие в гърба й. Тя риташе с крака, скимтеше пресипнало, и за момент той почти загуби равновесие. Тя го усети. По-скоро страхът, отколкото болката я накараха да престане.
— Стъпи на дъските.
— Не! — дъхът й блъсна бузата му като горещ пустинен вятър.
— Ако стоиш на дъските, то не може да те стигне.
— Не, не ме оставяй, то ще ме хване, зная, че ще ме хване…
Той пак заби пръсти в гърба й. Тя отново изпищя от ярост и болка и страх.
— Или слез сама или аз ще те оставя долу, Лавърн.
Той я спусна бавно и внимателно — и двамата рязко си поемаха дъх на пресекулки — обой и флейта. Краката й докоснаха дъските. Тя вдигна крака нагоре, като опарена.
— Стъпи долу! — просъска й той. — Аз не съм Дийк, не мога да те държа цяла нощ.