Тя седна до Дийк, който я прегърна през раменете. Усмихна се, докато си припомняше и Ранди внезапно си помисли, че тя му напомня за някоя известна или полу-известна личност. Сега не можеше да си припомни точно на кой. Сигурно щеше да се сети, но при не толкова приятни обстоятелства.
— Най-накрая дойде брат ми и ме изтегли с една вътрешна гума. Боже, беше направо бесен. Толкова бях изгоряла от слънцето, просто няма да повярвате.
— Салът продължава да си е там — каза Ранди най-вече, за да каже нещо. Той усети, че Лавърн пак погледна към Дийк. Напоследък му се струваше, че тя много често поглежда към Дийк.
Но сега тя погледна към него.
— Почти е ноември, Ранди. Плажът на езерото Каскейд е затворен още от септември.
— Въпреки това салът сигурно още е там — каза Ранди. — Преди около три седмици бяхме на геологична експедиция от другата страна на езерото и тогава го видях. Приличаше на… парче от лятото, което някой е забравил да почисти и да прибере в шкафа до следващата година.
Помисли си, че ще му се изсмеят за тези думи, но никой не се засмя — дори и Дийк.
— Само поради това, че е бил там миналата година, това не означава, че и тази година ще е там — каза Лавърн.
— Казах на едно момче — каза Ранди, допивайки бирата си. — Били Делоа, помниш ли го Дийк?
Дийк кимна:
— Играеше в отбора, но се контузи.
— Да, май че така беше. Както и да е, той е от този край и ми каза, че собствениците на плажа не го прибират, докато не дойде време езерото да замръзне. Просто ги мързи — поне той така каза. Каза, че някоя година толкова ще се забавят да го приберат, че ледовете ще го сковат.
Той млъкна, припомняйки си как изглеждаше салът, закотвен сред езерото — един квадрат светещо бяло дърво в яркосинята есенна вода. Спомни си звука на варелите под него — веселото чанг-чанг — което долиташе до тях. Звукът бе тих, но се чуваше ясно в безмълвния въздух над езерото. Само този звук и граченето на гарваните, които си поделяха остатъците в нечия обрана градина.
— Утре, сняг — каза Рейчъл и се изправи, когато ръката на Дийк се плъзна почти разсеяно към гърдите й. Отиде до прозореца и погледна навън. — Ама че тъпотия.
— Слушайте сега — каза Ранди. — Хайде да идем на езерото Каскейд. Ще преплуваме до сала, ще кажем довиждане на лятото и ще се върнем.
Ако не беше леко пийнал, сигурно нямаше да направи това предложение, пък и не очакваше някой да го възприеме сериозно. Но Дийк направо изпадна във възторг.
— Браво! Страхотно, Панчо! Велик си! — Лавърн подскочи и разля бирата си. Но се усмихна и усмивката й накара Ранди да се почувства малко неловко. — Хайде, тръгваме!
— Дийк, ти си луд — каза Рейчъл и също се усмихна — обаче нейната усмивка беше малко предпазлива, малко притеснена.
— Не, аз ще го направя — каза Дийк и тръгна да си вземе якето. С една смесица от объркване и възторг Ранди се загледа в усмивката на Дийк — безразсъдна и леко налудничава. Те двамата живееха заедно вече три години — Мускулът и Мозъкът, Сиско и Панчо, Батман и Робин — и Ранди познаваше тази усмивка. Дийк не се шегуваше. Той беше решен да го направи. Във въображението си вече беше пристигнал там.
Забрави я тази работа, Сиско, без мен. Думите се надигнаха почти до устните му, но преди да ги произнесе, Лавърн се беше изправила, със същото весело, отнесено изражение в очите (може би просто беше прекалила с бирата).
— И аз съм за!
— Да вървим, тогава! — Дийк погледна към Ранди. — Ти какво ще кажеш, Панчо?
В този момент той бе погледнал към Рейчъл и видя нещо почти налудничаво в очите й — колкото до него самият, Дийк и Лавърн можеха да си отидат заедно на езерото Каскейд и да пътуват обратно цяла нощ, ако искат. Е, нямаше да е много щастлив да знае, че се чукат до побъркване, но това нямаше да учуди никого. Но погледа на другото момиче, този отнесен поглед…
— Оооо, Сиско! — извика Ранди.
— Ооооо, Панчо! — извика Дийк в отговор, безкрайно доволен.
И те удариха длани.
Ранди бе наполовината път до сала, когато видя черното петно върху водата. Беше от другата страна на сала, наляво, по-близо до средата на езерото. След пет минути сигурно щеше да е твърде тъмно, за да го различи и сигурно щеше да си помисли, че е просто сянка… ако въобще го видеше. Бензиново петно? помисли си той, като продължаваше да гребе с всичка сила, смътно усещайки, че момичетата пляскат след него. Но какво ще прави бензиново петно в едно пусто езеро през октомври? Пък и беше странно кръгло, малко, сигурно не повече от метър и половина в диаметър…