Выбрать главу

Един час след срещата Ламонт решил да се види с Броновски. Основният проблем оставал същият, който му се струвал напълно очевиден и който толкова обидил Хелъм. Тъй като го укорили заради него, Ламонт се чувствувал задължен да нанесе ответен удар — и то по същия проблем. Парахората действително били по-интелигентни от хората. Дотогава Ламонт бил убеден в това някак си естествено, като в нещо, което е по-скоро явно, отколкото от съществено значение. Но сега очевидно придобило основно значение. Трябвало да се докаже и фактът да се натика в гърлото на Хелъм; и по възможност накриво, с издадени навън шипове.

Ламонт установил, че не е останало нищо от предишното му обожание към героя, и затова изпитал удоволствие от подобна възможност.

Броновски все още бил в студентското градче, Ламонт го издирил и настоял да се срещнат.

Когато накрая се добрал до него, Броновски проявил любезна учтивост.

Ламонт отвърнал рязко на учтивостите, представил се с явно нетърпение и казал:

— Доктор Броновски, радвам се, че ви хванах, преди да си тръгнете. Надявам се, че ще ви убедя да останете по-дълго тук.

— Това навярно няма да се окаже особено трудно — отвърнал Броновски. — Предложиха ми място във факултета.

— А ще го приемете ли?

— Обмислям предложението. Струва ми се, че вероятно ще го приема.

— Наложително е. Ще се съгласите, като чуете какво имам да ви кажа. Доктор Броновски, с какво ви остава да се занимавате сега, след като разчетохте етруските надписи?

— Това не е единствената ми задача, млади човече. (Той бил пет години по-стар от Ламонт.) Аз съм археолог и етруската култура не е само в надписите, а предкласическата италианска култура не се свежда само до етруските.

— Но сигурно нищо не е така вълнуващо и не представлява такова предизвикателство за вас като етруските надписи?

— Признавам.

— Навярно бихте се зарадвали на нещо дори още по-вълнуващо, по-голямо предизвикателство и трилиони пъти по-значимо от онези надписи.

— Какво имате предвид, доктор… Ламонт?

— Съществуват надписи, които не са част от мъртва или каквато и да е култура на Земята, дори във Вселената. Има така наречените парасимволи.

— Чувал съм за тях. Дори съм ги виждал.

— В такъв случай сигурно изпитвате желание да се заемете с проблема, доктор Броновски? Иска ви се да разгадаете какво казват?

— Не изпитвам никакво желание, доктор Ламонт, защото те не представляват проблем.

Ламонт се взрял подозрително в него.

— Твърдите, че можете да ги разчитате?

Броновски поклатил глава.

— Бъркате. Искам да кажа, че въобще не мога да ги разчета, нито пък, че някой друг би могъл да го направи. Няма никаква основа. При земните езици — колкото и да са отмрели — винаги съществува възможността да се намери жив език или вече дешифриран мъртъв език, който да има някаква, макар и съвсем слаба, връзка с него. Ако и това липсва, остава фактът, че всеки земен език е бил писан от хора с човешки начин на мислене. Това представлява някаква отправна точка, колкото и нищожна да е тя. При парасимволите няма нищо подобно, така че те представляват проблем, за който явно няма решение. Неразрешимото не е проблем.

Ламонт с мъка се сдържал да не го прекъсне, но после избухнал:

— Грешите, доктор Броновски. Не искам да излезе, че ви давам уроци по собствената ви професия, но не сте запознат с някои от фактите, разкрити от моята наука. Имаме работа с парахора, за които не ни е известно почти нищо. Не знаем как изглеждат, как мислят, в какъв свят живеят; почти нищо, колкото и да е основно и фундаментално. Дотук сте прав.

— Но все пак разполагате с известни данни, така ли? — Броновски не се въодушевил. Извадил от джоба си пакетче сушени смокини и започнал да ги яде. Предложил на Ламонт, но той поклатил глава.

— Правилно — продължил Ламонт. — Знаем нещо от решително значение. По-умни са от нас. Първо, те са способни да извършват размяна през пролуката между вселените, докато ние играем само пасивна роля. — Той се прекъснал сам, за да попита: — Знаете ли нещо за „Междувселенската електронна помпа“?

— Малко — отвърнал Броновски. — Достатъчно, за да ви разбера, докторе, ако не говорите прекалено технически.

Ламонт веднага продължил.

— Второ, те са ни изпратили напътствия как да изготвим нашата част от Помпата. Не сме ги разбрали, но сме успели достатъчно добре да разчетем чертежите, за да извлечем от тях необходимите данни. Трето, те някак си ни усещат. Поне долавят например, кога им оставяме волфрам, за да го приберат. Знаят къде се намира и предприемат съответни действия. Ние не успяваме да направим подобно нещо. Има още факти, но тези са достатъчни, за да покажат, че парахората явно са по-умни от нас.