— Повиших напрегнатостта на магнитното поле — обясни Селена, — а ядреното взаимодействие остана стабилно… после започна да отслабва и…
— Започна да изтича! — викна Денисън. — По дяволите! Не го видях как стана.
— Съжалявам, Бен — извини се Селена. — Най-напред беше потънал в собствените си мисли, после пристигна Готстейн и не устоях на възможността сама да опитам.
— Но какво точно е онова, което виждам там? — попита Готстейн.
— Енергия, отдава се спонтанно от материя, която протича от друга вселена в нашата — обясни Денисън.
Още докато говореше, светлината изгасна и в същото време на доста метри по-нататък светна по-далечна, по-бледа звезда.
Денисън се втурна към пионизатора, но Селена с цялата си лунна грация се спусна стремително и стигна първа. Тя изключи полето и далечната звезда изгасна.
— Точката на изтичане не е стабилна, нали разбираш — рече тя.
— Не е в малък мащаб — съгласи се Денисън, — но като се има предвид, че изместване от една светлинна година теоретично е също толкова възможно, колкото и изместване от стотина метра, това разстояние представлява прекрасна стабилност.
— Чудото не е голямо — категорично възрази Селена.
Готстейн ги прекъсна.
— Позволете да отгатна за какво говорите. Искате да кажете, че материята може да изтича тук, или там, или където и да е във Вселената… произволно.
— Не съвсем произволно — поясни Денисън. — Вероятността от изтичане спада с увеличаване на разстоянието от пионизатора и бих казал — доста бързо. Големината на спадането зависи от няколко фактора и ми се струва, че забележително сме се справили с положението. Но дори и така, отскок от няколкостотин метра е твърде вероятен и в същност видяхте, че точно това се случи.
— Можеше да се премести някъде в града или дори в шлемовете ни.
— Не, не — отрече нетърпеливо Денисън. — Изтичането, поне при техниката, с която си служим, зависи твърде много от плътността на материята в нашата Вселена. На практика няма никаква възможност точката на изтичане да се премести от място с пълен вакуум в друго, където съществува атмосфера поне с една стотна от плътността на атмосферата в града или в шлемовете ни. Преди всичко, не би могло да се очаква на практика да се получи изтичане другаде, освен във вакуум, поради което се наложи да правим опитите тук, на повърхността.
— В такъв случай това не е като Електронната помпа?
— Съвсем не — отвърна Денисън. — При Електронната помпа има двустранно прехвърляне на материя, а тук — едностранно изтичане. И вселените са други.
— Питам се дали бихте вечеряли с мен тази вечер, доктор Денисън? — покани го Готстейн.
— Сам ли? — поколеба се Денисън.
Готстейн се опита да се поклони по посока на Селена, но успя да постигне само някаква пародия на поклон със скафандъра си.
— Ще бъда очарован при друг случай от компанията на мис Линстрьом, но сега ще трябва да говоря само с вас, докторе.
— Е, хайде, върви — подхвърли отсечено Селена докато Денисън продължаваше да се колебае. — И без това утре програмата ми е напрегната, а на теб ще ти трябва време, за да изживееш тревогата от нестабилността в точката на изтичане.
— Ами, тогава, Селена — рече несигурно Денисън, — ще ме уведомиш ли, кога ще бъде следващият ти свободен ден?
— Винаги ти се обаждам, нали? Пък и преди това ще се чуем… Защо вие двамата не тръгвате? Аз ще се погрижа за съоръженията.
15
Барън Невил премести тежестта си от единия крак на другия, както това се налагаше от ограниченото пространство и лунното притегляне. В по-голяма стая, при по-силното притегляне на Земята, щеше да се разхожда бързо напред-назад. Тук се накланяше от една страна на друга в повтарящо се леко плъзгане напред-назад.
— Значи си сигурна, че действува? Така ли е, Селена? Уверена ли си?
— Сигурна съм — отвърна Селена. — Вече пет пъти ти го казах, броих ги.
Невил сякаш не я слушаше. Каза с нисък, припрян глас:
— В такъв случай няма значение, че Готстейн е бил там? Не се ли опита да прекрати експеримента?
— Не, разбира се, че не.
— Нямаше ли признаци, че се кани да прояви властта си…
— Хайде, Барън, каква власт би могъл да упражни? Да не би Земята да изпрати тук полицейски сили? Освен това… знаеш, че не могат да ни спрат.
Невил престана да се поклаща, известно време стоя неподвижен.
— Значи не знаят? Все още не знаят?
— Разбира се, че не знаят. Бен гледаше звездите, когато дойде Готстейн. Тогава направих опита с изтичане на полето, даде резултат, а вече бях получила другото. Инсталацията на Бен…