— А как се извършва подобен сондаж?
Денисън се поколеба.
— Точно това ми е трудно да обясня. Пионите са частици-посредници на силното ядрено взаимодействие. Силата на взаимодействието зависи от масата на пионите, а при известни специални условия тази маса може да се изменя. Лунните физици са конструирали уред, наречен пионизатор, и той предизвиква точно това. Щом като масата на пионите се намали или увеличи, тя става част от друга вселена, превръща се в преходен пункт. Ако тази маса се намали достатъчно, може да се превърне в част от вселена космическо яйце, а ние точно това искаме.
— И ще стане възможно да се изсмуква материя от… тази… вселена космическо яйце? — запита Готстейн.
— Това е лесно. Щом като се образува преходният пункт, вливането става спонтанно. Материята навлиза със собствените си закони и когато дойде при нас е стабилна. Постепенно законите на нашата Вселена се проливат в нея, силното ядрено взаимодействие се засилва, материята започва ядрен синтез и отдава огромна енергия.
— Но щом като е свръхплътна, защо просто не се разшири в облак дим?
— Така също ще се получи енергия, но всичко зависи от електромагнитното поле, а специално в този случай силното ядрено взаимодействие има предимство, защото контролираме електромагнитното поле. Ще отнеме много време, за да ви го обясня подробно.
— Тогава кълбото светлина, което видях на повърхността, е било материя от космическо яйце в ядрен синтез?
— Да, комисарю.
— И тази енергия може да се впрегне в полезна работа?
— Напълно сигурно. И то във всякакви количества. Видяхте в нашата Вселена да навлиза микромикрограмова маса от космическото яйце. На теория нищо не ни пречи да си я доставяме с тонове.
— В такъв случай успешно ще се използува, за да замени Електронната помпа?
Денисън поклати отрицателно глава.
— Не. Като се използува енергията на космическото яйце, също се изменят свойствата на съответните вселени. Когато природните закони се прехвърлят помежду им, силното ядрено взаимодействие постепенно се засилва във вселената космическо яйце и отслабва в нашата. Това означава, че в космическото яйце ядреният синтез бавно ще се ускорява и то ще се нагрява. Накрая…
— Накрая — прекъсна го Готстейн с кръстосани на гърдите ръце и замислено присвити очи — тя ще експлодира в голям взрив.
— Такова чувство изпитвам.
— Не предполагате ли, че именно това е станало със собствената ни Вселена преди десет милиарда години?
— Може би. Специалистите по космогония постоянно си задават въпроса защо космическото яйце се е взривило в определен миг, а не по друго време. Едно от решенията е да си представим трептяща вселена, в която космическото яйце се образува и веднага избухва. Възможността за осцилираща система вече не се възприема и заключението е, че космическото яйце е съществувало продължителен период от време и после е изпаднало в криза на нестабилност, предизвикана от неизвестни причини.
— Вероятно е тази криза да е била резултат от извличане на енергия в други вселени.
— Възможно, но не непременно от някакъв разум. Навярно понякога се получават спонтанни изтичания.
— А когато възникне голям взрив — полюбопитствува Готстейн, — ще продължим ли да извличаме енергия от вселената космическо яйце?
— Не съм сигурен, но това не би трябвало да ни безпокои в близко бъдеще. Твърде вероятно е изтичането на нашето поле на силно взаимодействие във вселената космическо яйце да продължава милиони години, преди да се достигне критичната точка. А навярно има и други вселени космически яйца и може би те са безкрайно много.
— А какви промени ще настъпят в нашата Вселена?
— Силното взаимодействие ще отслабва. Бавно, много бавно нашето Слънце ще се охлажда.
— Възможно ли е да използуваме енергия от космическото яйце, за да компенсираме изстиването му?
— Няма да е необходимо, сър — заобяснява сериозно Денисън. — Докато силното ядрено взаимодействие в нашата Вселена отслабва в резултат на помпата за енергия от космическото яйце, то ще се засилва от действието на Електронната помпа. В такъв случай, ако регулираме производството на енергия от двете помпи, макар природните закони в космическото яйце и в паравселената да се променят, те ще остават неизменни в нашия свят. Ние ще бъдем магистрала в двете посоки, но без крайни спирки. Няма защо да се безпокоим и за крайните спирки. Парахората от своя страна вероятно са се приспособили към охлаждането на своето слънце, което по начало сигурно е било доста хладно. А що се отнася до космическото яйце, няма причини да се предполага, че там съществува живот. В действителност, като предизвикаме необходимите за голям взрив условия, ние навярно ще създадем нов вид вселена, която след време ще стане подходяща за живот.