— Тя не е ли резултат на едновремешната програма за генно инженерство?
— Не зная. Но не бих се изненадал, ако се окаже, че е така.
— Имате ли й доверие?
— В какво отношение? Тя ми помогна.
— Знаете ли, че е съпруга на доктор Барън Невил?
— Връзката е емоционална, не законна, струва ми се.
— Тук на Луната никоя от връзките не е „законна“, както ние я наричаме. Същият Невил ли е, когото искате да поканите като трети съавтор на статията, която ще напишете?
— Да.
— Това просто съвпадение ли е?
— Не. Невил се заинтересува от мен при пристигането ми и съм уверен, че той е помолил Селена да ми помага.
— Тя ли ви го каза?
— Обясни ми, че той се интересува от мен. Струва ми се, че това е напълно естествено.
— Не ви ли идва наум, доктор Денисън, че е вероятно тя да работи за собствените си и на доктор Невил интереси?
— В какво отношение техните интереси биха могли да се различават от нашите? Тя ми помагаше без задръжки.
Готстейн промени положението си и размърда рамене, сякаш изпълняваше упражнения по обтягане на мускулите.
— Доктор Невил — поде той — навярно знае, че толкова близка нему жена е интуитивистка. Нима няма да се възползува от нея? Защо да остава туристически гид, ако не, за да прикрива тази своя способност… с определена цел.
— Доколкото разбрах, доктор Невил често разсъждава по такъв начин. Трудно ми е да подозирам ненужни конспирации.
— Откъде знаете, че са ненужни? Докато космическият ми скакалец висеше над лунната повърхност, точно преди да се появи кълбото светлина над инсталацията ви, гледах надолу към вас. Вие не бяхте при пионизатора.
Денисън се позамисли.
— Не, не бях. Гледах звездите. Често ми се случва, когато съм на повърхността.
— А какво правеше мис Линдстрьом?
— Не видях. Обясни, че е усилила магнитното поле и накрая изтичането пробило.
— Обичайно ли е тя да работи с инсталацията без вас?
— Не. Но мога да разбера порива й.
— А трябваше ли да се получи някакво изхвърляне?
— Не ви разбирам.
— Не съм уверен дали и на мен самия ми е ясно. Сред земната светлина се видя някаква бледа искра — сякаш нещо прелетя през пространството. Нямам представа какво е било.
— И аз не зная — увери го Денисън.
— Не можете ли да се сетите за нещо, което естествено да е свързано с експеримента и…
— Не.
— Какво тогава е правила мис Линдстрьом?
— Все още нищо не ми идва наум.
За миг между тях настъпи пълно мълчание. После Готстейн каза:
— В такъв случай, както виждам нещата, вие ще се опитате да коригирате нестабилността на изтичането и ще помислите за статията, която ще напишете. Аз ще задвижа нещата от другия край и при предстоящото си посещение на Земята ще уредя статията да се публикува и ще предупредя правителството.
Това беше явно указание, че срещата е приключила. Денисън се изправи, а Готстейн подхвърли небрежно:
— И си помислете за доктор Невил и мис Линдстрьом.
17
Беше по-голяма излъчваща звезда, по-едра, по-блестяща. Денисън усети топлината й върху стъклото на шлема и се отдръпна. В излъчването определено имаше рентгенова съставка и макар че защитният екран щеше да се справи, нямаше смисъл да го подлага на напрежение.
— Предполагам, че няма съмнение — измърмори той. — Изтичането е стабилно.
— Сигурна съм — заяви категорично Селена.
— Хайде тогава, да го изключим и да се връщаме в града.
Поеха бавно и Денисън се почувствува странно обезсърчен. Вече не съществуваше несигурност, липсваше възбуда. От тази точка нататък нямаше никаква възможност за неуспех. Правителството бе проявило интерес. Нещата все повече щяха да се изплъзват от ръцете му.
— Сега ще мога да се заема със статията — каза той.
— Вероятно — отвърна предпазливо Селена.
— Говори ли отново с Барън?
— Да, разговарях.
— Някаква промяна в отношението му?
— Никаква. Няма да участвува. Бен…
— Да?
— Наистина мисля, че е излишно да се говори с него. Той няма да сътрудничи в никакъв проект на земното правителство.
— Но нали му обясни положението?
— Напълно.
— И той въпреки това не желае?
— Поискал е да се срещне с Готстейн и представителят се е съгласил да го приеме, когато се завърне от посещението си на Земята. Ще се наложи да почакаме дотогава. Може Готстейн да му окаже някакво влияние, но се съмнявам.
Денисън повдигна рамене — безполезен жест в скафандъра.
— Не го разбирам.
— Аз го разбирам — каза тихичко Селена.
Денисън не й отвърна веднага. Вкара пионизатора и свързаните с него устройства в скалистото им закритие и я попита: