— В известно отношение това е неприятно. Единодушно биха ви избрали за император. Колкото до Хелъм…
— Искаше ми се да видя лицето му — изрази копнежа си Денисън, — но това е дребнава амбиция.
— Разбира се, на Ламонт се падна лъвският пай. Той е там.
— Нямам нищо против. Заслужава много… Смятате ли, че Невил наистина ще дойде?
— Никакво съмнение. Вече е на път… Слушайте — гласът на Готстейн спадна до заговорнически шепот, — не искате ли питка шоколад, преди да е дошъл?
— Какво?
— Питка шоколад. С бадеми. Само една. Имам няколко.
Отначало обърканото лице на Денисън светна с разбиране.
— Истински шоколад?
— Да.
— Разби… — лицето му придоби твърд израз. — Не, сър.
— Не?
— Не! Ако хапна истински шоколад, през няколкото минути, докато е в устата ми, ще изпитам носталгия по Земята, по всичко на нея. Не мога да си го позволя. Не го желая… Дори не ми го показвайте. Не ми позволявайте да го помириша или да го видя.
Готстейн придоби объркан вид.
— Прав сте. — Той явно се помъчи да промени темата. — Възбудата на Земята е всеобща. Естествено, положихме големи усилия, за да запазим авторитета на Хелъм. Той ще продължи да заема някакъв отговорен пост, но в действителност няма да му се чува думата.
— Към него се отнасят с повече внимание, отколкото той е отделял на другите — рече примирено Денисън.
— Не е заради него самия. Не може да се смачка образът на дадена личност, изграден до такова високо ниво, защото ще се отрази и върху самата наука. Доброто име на науката е по-важно от съдбата на Хелъм.
— Не съм съгласен по принцип — възрази разгорещено Денисън. — Науката трябва да поеме ударите, които си е заслужила.
— Има си време и място за… Ето го доктор Невил.
Изражението на Готстейн стана непроницаемо. Денисън премести стола си, за да е с лице към вратата.
Барън Невил влезе тържествено. Някак си по-слабо от когато и да било личеше лунната му изнеженост. Поздрави рязко двамата, седна и кръстоса крака. Явно чакаше Готстейн да заговори пръв.
— Радвам се да ви видя, доктор Невил — започна представителят. — Доктор Денисън ми съобщи, че сте отказал да приобщите името си към материала, за който съм сигурен, че ще стане класически труд върху помпата от космическото яйце.
— Не е необходимо — отвърна Невил. — Не ме интересува какво става на Земята.
— Запознат ли сте с резултатите, свързани с помпата от космическото яйце? С възможностите й?
— С всичките. Познавам положението не по-зле от вас двамата.
— Тогава ще продължа без увод. Връщам се от Земята, доктор Невил, и вече е напълно решено какво ще се прави нататък. Големи станции с помпи за енергия от космическото яйце ще се изградят на три различни места върху лунната повърхност по такъв начин, че едната винаги да е в сянка. Половината от времето в сянка ще бъдат две от станциите. Те ще произвеждат непрестанно енергия, повечето от която просто ще се излъчва в космическото пространство. Целта ще бъде не толкова да се използува енергията за практически нужди, колкото да се неутрализират промените в напрегнатостта на полето, предизвикани от Електронната помпа.
— В продължение на няколко години — прекъсна го Денисън — ще трябва да нарушаваме равновесието с Електронната помпа, за да се възстанови нашият район от Вселената до положението, в което се е намирал, преди Помпата да започне да действува.
Невил кимна.
— Лунният град ще се възползува ли от енергията?
— Ако е необходимо. Смятаме, че слънчевите батерии вероятно ще задоволяват нуждите ви, но няма никакви възражения срещу допълването с енергия от новите станции.
— Много любезно от ваша страна — подхвърли Невил, без да се опитва да прикрие язвителността си. — А кой ще изгради и ще управлява помпените станции за енергия от космическото яйце?
— Лунни работници, надяваме се — отвърна Готстейн.
— Лунни работници, знаете, че ще са необходими лунни работници — каза Невил. — Земните работници са твърде несръчни, за да работят ефикасно на Луната.
— Съгласни сме — заяви Готстейн. — Уверени сме, че хората от Луната ще ни сътрудничат.
— А кой ще решава колко енергия да се произвежда, колко да се отделя за местни нужди, колко да се излъчва в пространството? Кой ще определя политиката?
— С това ще трябва да се занимава правителството — поясни Готстейн. — Въпросът трябва да се решава в планетарен мащаб.
— Виждате ли, в такъв случай лунните хора ще вършат работата, а земните ще ръководят играта — подметна Невил.
— Не. Ще се включат всички, които работят най-добре, ще ръководят всички, които най-добре ще могат да преценяват общия проблем — обясни спокойно Готстейн.