— Струва ми се обаче, че по този въпрос сте в малцинство — обадил се Броновски. — Уверен съм, че колегите ви не са съгласни с това твърдение.
— Не са. Но какво ви кара да стигнете до подобно заключение?
— Защото смятам, че съвсем явно грешите.
— Фактите са точни. А щом е така, как мога да греша?
— Вие само доказвате, че техниката на парахората е по-напреднала от нашата. А какво общо има това с интелекта? Слушайте — Броновски станал, за да свали сакото си и отново седнал полуизлегнат, закръгленото му тяло се отпуснало и нагънало най-удобно, сякаш физическото удобство му помагало да мисли, — преди около два века и половина американският морски капитан Метю Пери вкарал флотата си в пристанището на Токио. Японците, изолирани дотогава от света, се озовали пред значително превъзхождаща ги техника и решили, че няма да е разумно да рискуват и да окажат съпротива. Цяла нация от милиони воини се оказала безпомощна пред няколкото кораба, дошли отвъд океана. Доказва ли това, че американците са били по-умни от японците, или че само западната култура е била тръгнала по друг път на развитие? Явно второто, защото в течение на половин век японците успешно прекопирали западната техника, а след още половин век се превърнали в мощна индустриална държава, въпреки факта, че ги разгромили в една от войните по онова време.
Ламонт го изслушал сериозно и отвърнал:
— Мислил съм и по този въпрос, доктор Броновски, макар и да не знаех за японците… съжалявам, че не ми остава време да чета история. Но аналогията е погрешна. Става въпрос за нещо повече от превъзходство на техника — за разлика в степента на разума.
— Как е възможно да го твърдите, освен въз основа на предположения?
— Единствено поради факта, че са ни изпратили указания. Искали са по-бързо да изградим нашата част от Помпата; наложило се е да ни накарат нас да я направим. Не са могли да се прехвърлят физически; дори тънките железни фолия, върху които са гравирани посланията им (най-стабилното вещество и в двата свята), бавно повишават радиоактивността си и започват да се разпадат, макар не преди да сме снели копия от тях върху наши материали. — Ламонт млъкнал, за да си поеме дъх, усетил, че е прекалено възбуден, твърде встрастен. Не бивало да защищава прекалено пламенно своята кауза.
Броновски го изгледал с любопитство.
— Добре, изпратили са ни послания. И какъв извод правите от това?
— Че са очаквали да ги разберем. Нима са такива глупаци, че да ни изпращат сложни послания, и в някои случаи твърде обширни, ако знаят, че няма да ги разчетем? Ако не бяха чертежите им, доникъде нямаше да стигнем. Но ако са предполагали, че ще ги проумеем, то е било само защото са смятали, че същества като нас, с техника почти толкова напреднала като тяхната (и те са успели да направят такава преценка — още един аргумент в полза на твърдението ми), трябва да са разумни почти колкото тях и няма да им бъде прекалено трудно да разберат нещо от символите.
— Може да се дължи на наивността им — възразил Броновски неубедено.
— Значи според вас те мислят, че съществува само един говорим и писмен език и всеки друг разум, в друга вселена ще говори и пише като тях? Хайде де.
— Дори и да се съглася с вас — рекъл Броновски, — какво искате да направя? Разглеждах парасимволите; предполагам, че всеки археолог и филолог на Земята ги е виждал. Но не ми е ясно какво мога да направя; убеден съм, че същото се отнася и за другите. Никакъв напредък не е постигнат в продължение на повече от двадесет години.
— Истината е, че през тези двадесет години не е имало желание да се постигне напредък — заявил Ламонт натъртено. — Властите, отговорни за Помпата, не желаят да разчетат символите.
— Защо да не искат?
— Заради досадната възможност връзката с парахората да покаже, че те са значително по-разумни от нас. Защото ще излезе наяве, че по отношение на Помпата хората са партньори-марионетки и с това ще се нарани самочувствието им. И по-специално — Ламонт се опитал в гласа му да не прозвучи злоба, — защото Хелъм ще загуби заслугата да бъде баща на Електронната помпа.
— Да предположим, че се прояви желание да се постигне напредък. Какво може да се направи? Знаете, че желанията се различават от действителността.
— Биха могли парахората да се привлекат към сътрудничество, да се изпратят послания в паравселената. Никога не е правено, но би могло да се опита. Да се постави под парче волфрам послание върху метално фолио.