Трябваше да си признае, че за него щеше да е удоволствие да препъне Хелъм, да натика лицето му в калта и да седи отгоре му, докато се задуши — но това нямаше да се случи. Хелъм беше недосегаем. Спречка се с него само веднъж преди близо десет години. Той имаше право, пълно право, а Хелъм съвсем явно грешеше; през следващите години събитията го доказаха. Въпреки това тогава Бърт бе унизен и в резултат на спречкването едва не се провали в следващите избори.
Бърт поклати глава с укор към себе си. Можеше да рискува преизбирането си заради някое добро дело, но не и отново да го унизят. Натисна бутона, за да влезе следващият посетител, и когато се надигна да го посрещне, лицето му беше спокойно и безизразно.
8
Ако по това време Ламонт все още мислеше, че има какво да губи в професията си, навярно щеше да се поколебае. Джошуа Чен беше универсално непопулярен и всеки, който имаше взимане-даване с него, веднага започваше да намирисва неприятно за всички слоеве на върхушката. Чен беше индивидуален революционер, чийто глас някак си винаги се чуваше, защото защищаваше каузите си с преодоляваща всичко настойчивост и защото беше изградил организация, много по-сплотена от всяка обикновена политическа групировка в света (както би се заклел не един политик).
Той бе един от важните фактори, отговорни за бързината, с която Помпата пое енергийните нужди на планетата. Достойнствата ма Помпата бяха ясни и очевидни — ясни като незамърсяването и очевидни като безплатната енергия, но въпреки това можеха да се очакват по-продължителни ариергардни сражения от хората, които поддържаха ядрената енергия не защото е по-добра, а защото им беше другар от детинство.
Но когато Чен заби барабаните си, светът се вслуша с малко повече внимание.
Ето, че сега седеше там, а широките му скули и кръглото му лице носеха белезите на близо три четвърти китайски произход.
— Нека да се уточним — каза той. — Говорите само от свое име, нали?
— Да — отвърна Ламонт сдържано. — Хелъм не ме подкрепя. В същност Хелъм твърди, че съм луд. Трябва ли да имате одобрението на Хелъм, преди да предприемете нещо?
— Не се нуждая от ничие одобрение — заяви Чен с очаквано високомерие и отново се замисли. — Твърдите, че парахората са по-напреднали в техниката от нас?
Ламонт бе направил известен компромис в този смисъл. Избегна твърдението, че са по-умни. „По-напреднали в техниката“ не беше толкова обидно, но напълно вярно.
— Това е ясно — обясни Ламонт. — Дори само защото те успяват да прехвърлят материали през пропастта между двете вселени, а ние не можем.
Ламонт бързо се научаваше да прави компромиси в различни направления. Можеше да отговори, че Чен не е първият, който му задава този въпрос, но щеше да прозвучи снизходително и вероятно нетърпеливо, затова се отказа.
— Бързали са да започнат нещо, което явно е много желано като източник на енергия — точно както постъпихме и ние. Имам основание да мисля, че сега те са също толкова разтревожени от проблема, колкото и аз.
— Вие го твърдите. Не разполагате с определени доказателства за състоянието на мислите им.
— Нямам доказателства, които бих могъл да изложа сега.
— Това не е достатъчно.
— Редно ли е да поемем риска…
— Не е достатъчно, професоре. Няма доказателства. Не съм изградил авторитета си, като съм стрелял по случайни мишени. Всеки път куршумите ми са поразявали целта, защото съм знаел какво върша.
— Но когато получа доказателства…
— Тогава ще ви подкрепя. Ако доказателствата ви ме убедят, уверявам ви, че нито Хелъм, нито Конгресът ще устоят на прилива. Така че намерете доказателства и отново елате при мен.
— Но дотогава ще стане твърде късно.
— Може би — повдигна рамене Чен. — По-вероятно е да разберете грешката си и че доказателствата не могат да се намерят.
— Не греша. — Ламонт пое дълбоко въздух и заговори с поверителен тон. — Мистър Чен, във Вселената много вероятно съществуват трилион трилиони населени планети и сред тях може да има милиарди с разумен живот и високо развита техника. Навярно същото се отнася и за паравселената. Сигурно в течение на историята на двете вселени много двойки светове са влизали в досег и са започвали да изпомпват енергия помежду си. Може би има десетки или дори стотици помпи, пръснати по точките на допир между двете вселени.
— Чисто предположение. Но дори и да е така?
— Тогава е напълно възможно в десетки или стотици случаи смесването на природните закони в дадено място да е достигало размери, достатъчни, за да избухне слънцето на съответната планета. Ефектът би могъл да се разпространи. Възможно е енергията от свръхновата, прибавена към промените в природните закони, да предизвика експлозии сред съседните звезди, които на свой ред да взривят други. След известно време може би цялото ядро на някоя галактика или на част от нея ще избухне.