— За нея е различно — му обясни Родителя. — Тя е Емоционална.
Друг път, когато Один възприемаше някакъв запис — тогава беше по-възрастен, — разсеяно бе източил два израстъка и бе изтънил толкова краищата им, че успешно прекарваше единия през другия. Започна да го прави редовно, докато слушаше. Изпитваше някакво приятно гъделичкащо чувство, което му помагаше да слуша, а след това го унасяше в сън.
Родителя му го хвана отново и онова, което каза, все още караше Один със смущение да си спомня случката.
По онова време никой не му бе разправял какво е сливането. Тъпчеха го със знания и го възпитаваха за всичко, освен по въпроса какво в същност представлява триадата. На Трит също никога не му бяха казвали, но той беше Родител и поради това разбираше всичко, без да му го обясняват. Естествено, когато най-после се появи Дюа, всичко се изясни, макар че тя изглежда знаеше по-малко дори от Один.
Но Дюа не се присъедини към тях по инициатива на Один. Трит повдигна въпроса; Трит, който обикновено се страхуваше от Твърдите и мълчаливо ги отбягваше; Трит, на когото му липсваше самоувереността на Один за всичко, освен в това отношение; Трит, който само по този въпрос беше неукротим; Трит… Трит… Трит…
Один въздъхна. Трит нахлуваше в мислите му, защото се приближаваше. Усещаше го — суров, настоятелен, винаги изискващ. Тези дни на Один му оставаше толкова малко време — точно когато чувствуваше, че трябва да мисли повече от всякога, за да си изясни всичко…
— Да, Трит — каза той.
1в
Трит съзнаваше, че собственото му тяло е масивно. Не му се струваше грозно. Изобщо не мислеше за това. Ако се беше замислил, щеше да го сметне за красиво. Тялото му беше предназначено за определена цел и добре конструирано.
— Один, къде е Дюа? — попита той.
— Някъде навън — измърмори Один, почти сякаш не го беше грижа.
Трит се дразнеше, че отдават толкова малко значение на триадата. Дюа беше толкова капризна, а Один не даваше пукната пара.
— Защо си я пуснал да излезе?
— Как мога да я спра, Трит? И какво лошо има?
— Знаеш какво. Имаме две бебета. Нуждаем се от трето. Напоследък е толкова трудно да се създаде мъничко-средно. За да го получим, Дюа трябва да се храни добре. А ето, че отново скита по залез слънце. Как ще се нахрани достатъчно по залез?
— Не е от ящните.
— А пък ние си нямаме малко-средно, Один — гласът на Трит прозвуча като милувка, — как бих могъл да те обичам пълноценно без Дюа?
— Хайде, хайде — измърмори Один и Трит отново се озадачи от явното смущение на събеседника му от съвсем обикновено излагане на фактите.
— Спомни си — поде Трит, — аз доведох Дюа.
Дали Один си го спомняше? Дали въобще се замисляше за триадата и нейното значение? Понякога Трит се чувствуваше толкова разстроен, че можеше… можеше… В същност не знаеше какво да направи, но с положителност съзнаваше, че е разстроен. Също като по времето, когато искаше да намерят Емоционална, а Один не предприемаше нищо.
Трит знаеше, че не му се удава да говори с дълги, сложни изречения. Но макар да мълчаха, Родителите мислеха. Мислеха за важни неща. Один винаги разправяше за атоми и енергия. Кого го интересуваха атомите и енергията? Трит мислеше за триадата и за бебетата.
Веднъж Один му бе казал, че броят на Меките постепенно намалява. Това не го ли интересуваше? Не ги ли беше грижа Твърдите? Нима само Родителите проявяваха интерес?
В целия свят имаше само две форми на живот — Меките и Твърдите. И храната лъчеше върху тях.
Веднъж Один му бе казал, че Слънцето им изстива. Имало по-малко храна — бе обяснил, — затова и хората били по-малко. Трит не му повярва. Не усещаше Слънцето да е по-хладно, отколкото през детските му години. Просто хората вече пет пари не даваха за триадите. Имаше прекалено много погълнати от мисли Разсъждаващи, твърде много глупави Емоционални.
Меките трябваше да съсредоточат вниманието си върху важните неща в живота — точно така постъпваше Трит, Стремеше се да върши работата на триадата. Появи се бебето-ляво, после бебето-дясно. Те растяха благополучно. Но трябваше да си имат и бебе-средно. То най-трудно се зачеваше, а без бебе-средно нямаше да се оформи нова триада.
Защо Дюа беше особена? Винаги е била трудна, но напоследък ставаше нетърпима.