— Емоционалната дава енергията — бе обяснил Один (като така пулсираше, че сигналите му едва се разбираха), — Разсъждаващия — семето, а Родителя осигурява инкубатора.
След като го разбра, в неодобрението на Дюа започна да се примесва известно забавление, когато наблюдаваше как другите Емоционални поглъщат червеникавата слънчева светлина. Тъй като те никога не задаваха въпроси, тя беше уверена, че не знаят защо го правят и не можеха да разберат, че има нещо неприлично в трептящата им кондензация и в начина, по който накрая с подхилвания се спускаха долу… на път към добро сливане, разбира се, с много излишна енергия.
Понасяше също раздразнението на Трит, когато слизаше без завихрената мъглявост — признак, че се е нахранила добре. И защо се оплакваха? Разредеността, която си запазваше, означаваше по-изкусно сливане. Може би не размъкнато и лакомо, както се получаваше при другите триади, но беше сигурна, че от по-голямо значение е ефирността. И все пак накрая малкият-десен и малкият-ляв се появиха, нали?
Разбира се, основният проблем беше бебето-Емоционална, малката-средна. За нея трябваше повече енергия, а Дюа никога нямаше достатъчно.
Дори Один започна да й го подмята.
— Не набираш достатъчно слънчева светлина, Дюа.
— Набирам — отвърна бързо Дюа.
— Триадата на Джиниа — съобщи й Один — току-що е създала Емоционална.
Дюа не обичаше Джиниа. Никога не бе изпитвала добри чувства към нея. Беше празноглава дори за една Емоционална.
— Предполагам, че се хвали — подхвърли надменно Дюа. — У нея няма никаква деликатност. Вероятно казва: „Не би трябвало да го споменавам, скъпа, но не можеш да отгатнеш какво взеха, че направиха моята лява-брънка и моята дясна-брънка…“ — Имитираше треперливото сигнализиране на Джиниа с превъзходна точност и Один се развесели. Но рече:
— Джиниа може и да е тъпачка, но е създала малка-средна, и Трит е разстроен. Ние се опитваме много по-отдавна от тях…
Дюа се извърна.
— Поглъщам толкова слънце, колкото успявам да понеса. Храня се, докато се натъпча и не мога да помръдна. Не разбирам какво искате от мен.
— Не се ядосвай — продължи Один. — Обещах на Трит да ти поговоря. Той си мисли, че ме слушаш…
— О, Трит смята за странно, че ми обясняваш науката. Той не разбира… Искаш ли средна-брънка като другите?
— Не — отвърна сериозно Один. — Ти не си като другите и съм доволен, че е така. А щом се интересуваш от онова, за което говорят Разсъждаващите, позволи да ти обясня нещо. Слънцето вече не ни доставя толкова храна, колкото в миналото. Светлинната енергия е по-малко и е необходимо по-продължително да се стои на нея. Раждаемостта намалява отдавна и населението на света е само част от предишното.
— С нищо не мога да помогна — възрази непокорно Дюа.
— Може би Твърдите ще успеят да направят нещо. Техният брой също намалява…
— Те продължават ли пътя? — прояви внезапно интерес Дюа.
Винаги си бе мислила, че Твърдите са безсмъртни; че не се раждат; че не умират. Кой например бе виждал някога твърдо-бебе? Те нямаха деца. Не се сливаха. Не се хранеха.
— Предполагам, че продължават пътя — отвърна замислено Один. — Никога не ми говорят за себе си. Не съм сигурен дори как се хранят, но все някак го правят. И се раждат. Има нов Твърд, още не съм го виждал… Но това няма значение. Важното е, че разработват изкуствена храна.
— Известно ми е — прекъсна го Дюа. — Опитвала съм я.
— Опитвала си я? Не знаех.
— Група Емоционални говореха за нея. Разправяха, че един от Твърдите търсел доброволци да я опитат и глупачките ги беше страх. Казваха, че навярно ще ги превърне завинаги в Твърди и никога повече няма да могат да се сливат.
— Каква глупост — възкликна енергично Один.
— Разбира се. Затова заявих, че съм готова да я опитам. Накарах ги да млъкнат. Толкова трудно ги понасям, Один.
— И каква се оказа?
— Отвратителна — отвърна Дюа с чувство. — Груба и горчива. Естествено, не го казах на другите Емоционални.
— Аз също я опитах. Не беше толкова лоша — сподели Один.
— Разсъждаващите и Родителите не обръщат внимание на вкуса на храната.
— Тя все още е експериментална — добави Один. — Твърдите работят усилено, за да я подобрят. Особено Естуолд… същият, за когото ти споменах преди, новия, още не съм го виждал… Той работи над нея. Понякога Лостън ми говори за него, сякаш е специален индивид; много голям учен.
— Как така никога не си го виждал?
— Аз съм само мек. Нали не мислиш, че всичко ми показват и разправят? Предполагам, че все някой ден ще го видя. Разработил е нов източник на енергия, който може да спаси всички ни…