— Не желая изкуствена храна — прекъсна го Дюа и внезапно се отдалечи.
Случило се бе толкова отдавна и Один не бе споменавал повече за Естуолд, но тя знаеше, че отново ще заговори за него и точно за това си мислеше горе сред светлината на залеза.
Веднъж видя тази изкуствена храна; блестяща сфера светлина, нещо като малко слънце, поставено от Твърдите в специална пещера. Още усещаше горчивия й вкус.
Щяха ли да я подобрят? Да я направят по-вкусна? Дори апетитна? И щеше ли да се наложи тогава да я яде, да се тъпче с нея, докато засищането предизвика почти непреодолимо желание да се слива?
Боеше се от това самопораждащо се чувство. По-различно беше, когато желанието възникваше от комбинираното трескаво стимулиране на лявата-брънка и дясната-брънка. Именно естествената му поява щеше да означава, че е узряла за създаване на малката-средна. А тя… тя не го искаше!
Измина доста време, преди да признае пред себе си. Не желаеше малката-средна! След като се родят трите деца, неизбежно щеше да настъпи времето да продължат пътя, а тя не искаше това да стане. Спомни си деня, в който нейният Родител я бе оставил завинаги и на нея това никога не трябваше да й се случи. Твърдо го бе решила.
Другите Емоционални не се безпокояха, защото бяха прекалено празноглави, за да се замислят, но тя се различаваше от тях. Беше странната Дюа, лява-Емоционална; така я наричаха; предпочиташе да е различна. Докато не се роди третото дете, нямаше да продължи пътя; щеше да живее.
Затова няма да има третото дете. Никога. Никога!
Но как да го предотврати? И как да не допусне Один да разбере? Ами ако Один се досети?
2б
Один изчакваше Трит да направи нещо. Беше почти сигурен, че той няма да се втурне на повърхността да търси Дюа. За да го направи, трябваше да остави децата, а това винаги го затрудняваше. Трит почака известно време мълчаливо, а когато излезе, се отправи към нишата на децата.
Один изпита почти облекчение, когато Трит излезе. Не напълно, разбира се, защото Трит беше ядосан, затвори се в себе си, личният им досег отслабна и се надигна преградата на недоволството. Неволно Один изпадна в меланхолия. Сякаш ритъмът на живота стана по-бавен.
Понякога си задаваше въпроса дали и Трит изпитва същото чувство… Не, беше несправедливо. Трит имаше специалните си отношения с децата.
А що се отнася до Дюа, кой можеше да каже какво изпитва тя? Емоционалните бяха толкова различни, че караха левите и десните да изглеждат еднакви във всичко, освен по разум. Но дори и като се вземе предвид капризното им поведение, кой би казал какво чувствува Дюа… специално Дюа?
Именно поради това Один изпита почти облекчение, когато Трит излезе — защото ставаше въпрос за Дюа. Създаването на третото дете наистина се забавяше твърде дълго, а Дюа вместо да се поддава на убеждаване, ставаше все по-упорита. Один също започваше да изпитва нарастващо безпокойство, което не можеше точно да определи и може би се налагаше да поговори за това с Лостън.
Отправи се към пещерите на Твърдите, забърза, като превърна движенията си в непрекъснато преливане, което не беше така лишено от достойнство като странно възбуждащата смесица от поклащания и втурвания, характеризираща походката на Емоционалните или развеселяващото тежко преместване на Родителите…
(Представи си как Трит подскачаше след бебето-Разсъждаващ, което естествено, в тази си възраст беше почти толкова плъзгаво, колкото Емоционалните, и как Дюа трябваше да му прегради пътя и да го върне, а Трит се колебаеше дали да разтърси малкото късче живот или да го обгърне с веществото си. От самото начало Трит изредяваше по-ефикасно заради бебетата, отколкото за Один, а когато го подкачаше, той отвръщаше сериозно, защото, естествено, му липсваше чувство за хумор за тези неща. „Но децата се нуждаят повече от изредяването ми“.)
Один егоистично се наслаждаваше на собствената си лееща се походка, мислеше, че е грациозна и че прави добро впечатление. Беше го споменал веднъж на Лостън, на когото като на Твърд учител доверяваше всичко, а Лостън му отвърна:
— Не ти ли се струва обаче, че Емоционалните и Родителите смятат същото за собствените си походки? Щом всеки от вас мисли различно, постъпва различно, не трябва ли и по различен начин да изпитва удоволствие? Знаеш ли, триадата не изключва индивидуалността.
Один не беше уверен, че разбира какво е индивидуалност. Означаваше ли това да си сам? Твърдите, естествено, бяха винаги сами. При тях нямаше триади. Как го понасяха?
Один беше все още доста млад, когато се повдигна този въпрос. Отношенията му с Твърдите едва започнаха и внезапно го порази мисълта, че не знае със сигурност дали при тях няма триади. Този факт се разправяше сред Меките като обикновена легенда, но доколко вярна беше тя? Один поразмисли и реши, че трябва да пита, а не да приема нещата на доверие.