По-късно обаче първият не се появи и го пое друг Твърд. Мина известно време, преди Один да забележи. През ранните дни трудно отличаваше един Твърд от друг, не правеше разлика между гласовете им. Но след това го установи. Малко по малко се увери и се разтрепера от промяната. Не разбираше значението й. Накрая събра кураж и попита:
— Къде е учителят ми, Твърд, сър?
— Гамалдан ли? Няма повече да се занимава с теб, леви.
За миг Один онемя. После каза:
— Но нали Твърдите не продължават пътя… — не успя да довърши изречението си, задави се.
Новият Твърд беше пасивен, нищо не говореше, нищо не му съобщаваше Один установи, че винаги беше така. Те никога не говореха за себе си. Свободно разискваха всеки друг въпрос. По отношение на самите тях — нищо.
От десетки косвени улики Один неволно стигна до заключението, че Твърдите също продължават пътя; че не са безсмъртни (а толкова Меки смятаха, че несъмнено са такива). Но никога Твърд не бе споменавал подобно нещо. Понякога Один и другите ученици Разсъждаващи обсъждаха колебливо, стеснително този въпрос. Всеки излагаше някакъв дребен факт, който неумолимо сочеше, че Твърдите са смъртни, но те се озадачаваха и не желаеха да стигнат до очевидното заключение, затова се отказваха да мислят повече.
Твърдите изглежда нямаха нищо против намеците, че са смъртни. Не правеха нищо, за да го скрият. Но никога не говореха за това. Ако им зададеха въпроса прямо (понякога неизбежно ставаше и това), не отговаряха; нито отричаха, нито потвърждаваха.
А щом продължаваха пътя, трябваше и да се раждат, но и по този въпрос не даваха никакви обяснения, а Один никога не бе виждал млад Твърд.
Один смяташе, че Твърдите получават енергия от скалите вместо от Слънцето — поне, че приемат в телата си стрити на прах черни скали. Някои от другите ученици мислеха по същия начин. Трети доста енергично го отхвърляха. Не можеха да стигнат до окончателно решение, защото никой никога не ги бе виждал да се хранят, а Твърдите въобще не говореха по този въпрос.
Накрая Один прие, че въздържаността им е присъща… част от самите тях. Навярно, мислеше си той, това е резултат от тяхната индивидуалност, от това, че не образуват триади. Около тях се оформяше някаква черупка.
Но тогава Один научи толкова важни неща, че въпросите за личния живот на Твърдите се превърнаха в нещо незначително. Научи например, че целият свят се свива… намалява…
Каза му го Лостън, новият учител.
Один го запита за незаетите пещери, които се простираха до безкрайност в дълбините на планетата, и Лостън изглежда изпита задоволство.
— Страх ли те е да питаш за това, Один?
(Вече беше Один, а не онова общо обръщение като към ляв. Почти се гордееше да слуша как Твърд го назова по име. Много от тях го правеха. Один беше извънредно паметлив и като го наричаха по име, изглежда признаваха качествата му. Не веднъж Лостън бе изразявал задоволство, че му е ученик.)
Один действително се боеше и след кратко колебание си го каза. Недостатъците винаги по-лесно се признаваха пред Твърдите, отколкото пред другите Разсъждаващи; много по-лесно, отколкото да ги разкриеш на Трит, беше немислимо да се изповяда на Трит… Това се случи в дните, преди да се появи Дюа.
— Защо питаш тогава?
Один отново се поколеба. После каза:
— Страхувам се от незаетите пещери, защото когато бях малък ми разправяха, че в тях се крият всякакви чудовища. Но не зная нищо от собствен опит; известно ми е само каквото са ми разправяли други младежи, а те също не могат да имат непосредствени познания. Исках да науча истината и желанието ми нарастваше, докато сега изпитвам повече любопитство, отколкото страх.
Лостън изглеждаше доволен.
— Добре! Любопитството е полезно, а страхът — излишен. Вътрешното ти развитие е превъзходно, Один, и запомни, че само то е от значение във важните неща. Нашата помощ е допълнителна. Тъй като искаш да знаеш, не е трудно да ти кажа, че незаетите пещери действително пустеят. Празни са. В тях няма нищо освен някои незначителни предмети, изоставени в минали времена.
— Кой ги е изоставил, Твърд сър? — Один с неудобство се чувствуваше принуден да употребява почтително обръщение, винаги щом ставаше явно въпрос за познания, които му липсваха, а другият притежаваше.
— Хората, живели в тях на времето. В миналото, преди хиляди цикли, когато е имало много хиляди Твърди и милиони Меки. Сега ние сме по-малко, отколкото преди, Один. Понастоящем живеят близо триста Твърди и по-малко от десет хиляди Меки.