— Защо? — запита Один поразен. (Бяха останали само триста Твърди. Това представляваше явно признание, че Твърдите също продължават пътя, но сега не беше време да се мисли по този въпрос.)
— Защото енергията намалява. Слънцето изстива. С всеки цикъл става все по-трудно да се ражда и да се живее.
(Ами това не показваше ли, че Твърдите също раждат? Не означаваше ли, че и Твърдите разчитат на Слънцето за храната си, а не на скалите? Один скри тази мисъл в паметта си и престана да се занимава с нея.)
— Това ще продължи ли? — попита той.
— Слънцето ще се смалява, докато загине, Один, и някой ден вече няма да ни дава храна.
— Означава ли това, че всички ние — Твърдите и Меките, ще продължим пътя?
— А какво друго би могло да означава?
— Не можем всички да продължим пътя. Щом се нуждаем от енергия, а Слънцето наближава края си, трябва да намерим други източници. Други звезди.
— Но, Один, всички звезди ще загинат. Вселената загива.
— Щом звездите загиват, няма ли храна другаде? Няма ли друг източник на енергия?
— Не, всички източници на енергия в цялата Вселена загиват.
Один се замисли непокорно и после каза:
— Тогава да търсим други вселени. Не бива да се предаваме, само защото Вселената загива. — Трептеше, когато го изрече. Започна да се разплува с напълно непростима неучтивост, докато се изду полупрозрачен до по-големи размери от Твърдия.
Но Лостън изрази само изключителното си задоволство.
— Прекрасно, ляв-скъпи. Другите трябва да го чуят — заключи той.
Один спадна до нормални размери, обзет от смесица на смущение и задоволство, защото го бяха нарекли „ляв-скъпи“, обръщение, което никой дотогава не бе използувал към него… с изключение на Трит, разбира се.
Наскоро след това сам Лостън им доведе Дюа. Один си бе задал лениво въпроса дали няма известна връзка със случилото се, но след известно време интересът му прегоря. Трит често повтаряше, че неговото застъпничество пред Лостън е станало причина да се появи Дюа, затова Один се отказа да мисли по въпроса. Беше прекалено объркващо.
Но ето, че отново се отправяше към Лостън. Дълго време бе изминало от онези дни, когато за първи път научи, че Вселената загива и че (както се оказа) Твърдите полагат решителни усилия, за да запазят живота си. Сам той бе станал специалист в много области и Лостън признаваше, че в областта на физиката има твърде малко неща от полза за Мек, на които би могъл да го научи. Трябваше да се обучават и други млади Разсъждаващи, затова не се срещаше толкова често с Лостън, колкото на времето.
Один намери Лостън с двама полуизраснали Разсъждаващи в залата на излъчванията. Лостън веднага го видя през стъклото и излезе, като внимателно затвори вратата след себе си.
— Ляв-скъпи — приветствува го той, като протегна крайниците си в приятелски жест (така че Один — както толкова често в миналото — изпита извратеното желание да го докосне, но се въздържа). — Как си?
— Не исках да ви прекъсвам, Лостън-сър.
— Да ме прекъснеш? Онези двамата ще се оправят много добре сами за известно време. Навярно са доволни от излизането ми, защото съм сигурен, че ги уморявам с прекалено много приказки.
— Глупости — възрази Один. — Винаги сте ме омайвали и съм уверен, че и с тях е така.
— Добре, добре. Много мило, че го казваш. Виждам те често в библиотеката, чувам от другите, че се справяш добре в напредналия курс и тогава започва да ми липсва моят най-добър ученик. Как е Трит? Все така родителски упорит ли е, както винаги?
— Става все по-упорит с всеки изминал ден. Той е силата на триадата.
— А Дюа?
— Дюа? Дошъл съм… Знаете, че тя е доста необикновена.
— Да — кимна Лостън, — известно ми е.
Този негов израз Один свързваше с тъга.
Той изчака малко, после реши да изложи нещата прямо.
— Лостън-сър, дали не ни я доведохте на нас с Трит, защото е особена?
— Би ли се изненадал? — попита Лостън. — Ти самият си твърде необикновен, Один, и многократно си ми казвал, че и Трит е такъв.
— Да — отвърна Один убедено. — Такъв е.
— Тогава не е ли редно триадата ви да включва и странна Емоционална?
— Има много начини да бъдеш необикновен — рече замислено Один. — В известно отношение странното поведение на Дюа не се нрави на Трит, а мен ме безпокои. Мога ли да се посъветвам с вас?
— Винаги.
— Тя не обича… да се слива.
Лостън слушаше сериозно; не даваше никакъв признак да е смутен.
— Прави й удоволствие, когато се сливаме — продължи Один, — но не винаги е лесно да я убедим.
— Какво мисли Трит по отношение на сливането? — попита Лостън. — Искам да кажа, с изключение на прякото удоволствие? Какво означава то за него освен удоволствие?