(Твърдите не се сливаха; навярно не разбираха.)
— Да предположим, че Дюа просто не желае никога да продължи пътя? Какво ще кажеш в такъв случай?
— Но нали накрая все пак трябва да продължим пътя? Ако Дюа само се стреми да забави последното дете, бих отстъпил и дори навярно ще убедя Трит да почака. Но ако въобще не го желае… това не може да се допусне.
— А защо?
Один се замисли.
— Не мога да кажа, Лостън-сър, но зная, че се налага да продължаваме пътя. С всеки изминал цикъл го осъзнавам все по-добре и го чувствувам все по-силно, а от време на време си мисля, че почти разбирам защо.
— Понякога ми се струва, че си философ, Один — рече сухо Лостън. — Нека поразмислим. Когато третото бебе се роди и отрасне, Трит ще е отгледал трите си деца и ще очаква да продължи пътя след запълнен живот. Ти ще изпитваш задоволство от наученото и също ще можеш да продължиш пътя след изпълнен с нещо значим живот. А Дюа?
— Не зная — призна Один жално. — Другите Емоционални цял живот прекарват заедно и сякаш извличат някакво удоволствие от празното си бъбрене. Дюа обаче не желае да го върши.
— Е, тя е особена. Няма ли нещо, което да я увлича?
— Обича да слуша, като й разправям за заниманията си — измърмори Один.
— Не се срамувай от това, Один — успокои го Лостън. — Всеки Разсъждаващ говори за заниманията си със своя десен и своята средна. Всички се правите, че не разправяте, но го вършите.
— Но Дюа ме слуша, Лостън-сър — настоя Один.
— Уверен съм, че е така. За разлика от другите Емоционални. А не ти ли се е струвало понякога, че след сливане тя разбира по-добре?
— Да, забелязвал съм го. Макар да не обръщах специално внимание, макар…
— Защото си уверен, че Емоционалните не разбират действително тези неща. Но по всичко личи, че Дюа доста прилича на Разсъждаващ.
(Один погледна смаяно Лостън. Веднъж Дюа му бе разправяла за нещастното си детство, само един път; за пискливите подвиквания на другите; за мръсния прякор, който й бяха измислили — лява-Емоционална. Нима и Лостън го е научил някак си?… Но той го гледаше спокойно.)
— И това съм си мислил понякога — каза Один и после избухна. — Гордея се с нея заради това.
— Няма нищо лошо — увери го Лостън. — А защо не й го кажеш? Щом иска да угажда на разсъждаващото в себе си, защо не я оставиш да го върши? По-интензивно я учи на каквото знаеш. Отговаряй на въпросите й. Ще се посрами ли с това триадата ви?
— Не ме е грижа и да се посрами… Но защо пък в същност? Трит ще го сметне за загуба на време, но с него ще се справя.
— Обясни му, че ако Дюа получи нещо повече от живота и изпита по-пълно чувство за достижение, може би няма да се страхува да продължи пътя, както се бои сега, и навярно ще прояви повече готовност относно бебе-Емоционална.
Силното предчувствие на Один за неизбежна катастрофа, сякаш се разсея.
— Прав сте — изрече той забързано. — Чувствувам, че сте прав, Лостън-сър, толкова много неща разбирате. След като ръководите Твърдите, как е възможно все още да не успяваме с проекта за другата вселена?
— Аз ли? — Лостън се развесели. — Забравяш, че сега ни ръководи Естуолд. Той е истинският герой на проекта. Нямаше да стигнем доникъде без него.
— О, да — за миг Один се обърка. Все още не беше виждал Естуолд. В същност не познаваше никой Мек, който действително да го е виждал, макар някои да разправяха, че понякога са го зървали отдалеч. Естуолд беше нов Твърд, нов поне в това, че когато Один беше млад, не бе чувал никога да го споменават. Дали това не означаваше, че Естуолд е бил млад Твърд, дете-Твърд, по времето, когато Один е бил дете-Мек?
Нямаше значение. Сега Один изпитваше желание да се прибере у дома. Не биваше да докосва Лостън от благодарност, но можеше отново да му благодари и да си тръгне бързо, изпълнен с радост.
В доволството му се примесваше малко егоизъм. То не съдържаше само далечната перспектива да се роди бебе-Емоционална и мисълта, че Трит ще бъде удовлетворен. Нито само възможността, че Дюа ще изпита чувството на запълнен живот. За него в този миг беше важна очакваната радостна, близка възможност. Щеше да преподава. Уверен беше, че никой друг Разсъждаващ не е в състояние да изпита подобно удоволствие, защото никой друг нямаше в триадата си Емоционална като Дюа.
Щеше да е прекрасно — само ако накара Трит да разбере, че това е необходимо. Трябваше да поговори с него, да го убеди някак да прояви търпение.
2в
Трит никога не се бе чувствувал по-нетърпелив. Не се преструваше, че разбира защо Дюа постъпва така. Не искаше дори да се опитва. Пукната пара не даваше. Никога не му беше ясно защо Емоционалните постъпват по един или по друг начин. А Дюа не вършеше нищо като другите.