Тя не мислеше за важните неща. Вглеждаше се в Слънцето. Но изредяваше така, че светлината и храната само преминаваха през нея. После разправяше, че било красиво. Това не беше основното. Същественото бе да се храни. Какво красиво имаше в храненето?
Винаги настояваше да се сливат по-различно. Веднъж каза:
— Нека най-напред да поприказваме. Никога не си говорим за това. Не се замисляме.
Один винаги подхвърляше:
— Остави я да прави, каквото иска, Трит. По-добре е.
Один неизменно проявяваше търпение. Смяташе, че нещата ще се оправят, ако поизчакат. Или пък искаше да пообмисли.
Трит не беше сигурен дали разбира какво иска да каже Один с думите „да пообмислим“. Струваше му се, че са само оправдание за Один да не върши нищо.
Както самото довеждане на Дюа. Один все още щеше да обмисля. А Трит направо отиде и поиска. Така трябваше да се постъпва.
И сега Один не желаеше нищо да предприеме по отношение на Дюа. И какво щеше да стане с бебето-Емоционална, което единствено имаше значение? Щом Один не предприемаше нищо, Трит щеше да се погрижи за това.
В същност вече правеше нещо. Запромъква се по дългия коридор, още докато всички тези мисли се въртяха в главата му. Не съзнаваше, че е стигнал толкова далеч. Това ли означаваше „да пообмислим?“ Е, нямаше да се остави да го уплашат. Нямаше да се върне.
Огледа се с безразличие. Оттук беше пътят към пещерите на Твърдите. Знаеше, че скоро ще мине по него с малкия-ляв. Веднъж Один му беше показал пътя.
Но сега не знаеше какво да прави, когато стигне там. Въпреки това въобще не изпитваше страх. Искаше да има бебе-средна. Нищо не беше по-важно от това. Твърдите ще се погрижат да го получи. Нима не им бяха довели Дюа, когато ги помоли?
Но с кого да сподели? Дали да се обърне към кой да е от Твърдите? Някак неясно бе решил, че няма да обяснява на всеки Твърд. Ще пита за един от тях по име. После с него ще разговаря по проблема.
Помнеше името. Дори си спомняше кога го чу за първи път. Беше по времето, когато малкият-ляв бе пораснал достатъчно, за да може съзнателно да си променя формата. (Какъв забележителен ден! „Один, ела бързо! Енис е съвсем овален и твърд! И го постигна съвсем сам. Дюа, погледни!“ И те се втурнаха при тях. Тогава Енис беше единственото им дете. Толкова дълго трябваше да чакат за второто. Тогава нахлуха в помещението, а малкият се бе разстлал в ъгъла. Огъваше се и се разливаше върху леглото като мокра глина. Один си бе тръгнал, защото беше зает. Но каза: „Отново ще го направи, Трит.“ Наблюдаваха го часове, но не го повтори.)
Трит се обиди, че Один не остана. Щеше да го смъмри, но Один изглеждаше толкова уморен. Върху яйцеобразната му част явно се виждаха бръчки. И не си даде труд да ги изглади.
— Да не би нещо да не е наред, Один? — запита го загрижено.
— Труден ден и не съм сигурен дали ще стигна до диференциалните уравнения преди следващото сливане.
(Трит не си спомняше точните думи на Твърдите. Беше нещо подобно. Один винаги използуваше такива термини.)
— Искаш ли сега да се слеем?
— О, не. Току-що видях Дюа да се отправя нагоре и знаеш какво става, ако се опитаме да я спрем. Няма защо да бързаме. Има един нов Твърд.
— Нов Твърд ли? — подхвърли Трит, без да прояви особен интерес. Общуването с Твърдите привличаше силно Один, но на Трит това не му се харесваше. Один се беше заел много по-сериозно с образованието си — както го наричаше, — от всички други Разсъждаващи в района. Това не беше почтено. Один затъваше твърде много в заниманията си. Дюа прекалено се шляеше сама по повърхността. Никой освен Трит не проявяваше достатъчно интерес към триадата.
— Наричат го Естуолд — осведоми го Один.
— Естуолд? — Трит действително изпита известно любопитство. Навярно защото с тревога долавяше чувствата на Один.
— Не съм го виждал, но всички говорят за него. — Очите на Один се бяха сплескали, както ставаше винаги, когато се вглъбяваше в себе си. — Той отговаря за онази новост, която са получили.
— Каква новост?
— Позитронната пом… Няма да го разбереш, Трит. Имат нещо ново. То ще предизвика революция в света.
— Какво е революция?
— Да се промени всичко.
Трит веднага се обезпокои.
— Не бива всичко да се променя.
— Ще направят всичко по-добро. Различно не винаги означава по-лошо. Както и да е, Естуолд отговаря за това. Много е умен. Усещам го.
— Защо тогава не го обичаш?
— Не съм казал, че не го обичам.
— Долавям, че сякаш не ти харесва.