— Отивам си у дома, Твърд-сър — обади му се той.
Твърдия отвърна нещо неразбрано. Все тъй наведен, той се занимаваше с глупави неща и не виждаше важните.
„Ако Твърдите са толкова велики, могъщи и умни — помисли си Трит, — как е възможно да са и толкова глупави?“
3а
Дюа осъзна, че се е отправила към пещерите на Твърдите. Отчасти, за да си намери занимание, след като Слънцето залезе, нещо, което да я задържи още малко навън от дома, да забави принудата да слуша упреците на Трит и полусмутените, полупримирените предложения на Один. Отчасти и заради привлекателността на самите пещери.
Отдавна я привличаха, в същност още от малка, и се бе отказала да се преструва, че не е така. Предполагаше се, че Емоционалните не изпитват подобно влечение. Понякога малките действително бяха обземани от такова желание — Дюа беше достатъчно възрастна и опитна, за да го знае, — но то бързо заглъхваше, а в противен случай взимаха мерки да го подтиснат.
Макар че, когато тя самата беше дете, упорито продължаваше да се интересува от света, Слънцето, пещерите и… всичко… докато Родителя й казваше:
— Ти си особена, Дюа, скъпа. Ти си странна малка-средна. Какво ли ще стане с теб?
Отначало нямаше никакво понятие какво странно имаше в желанието да узнаеш. Много скоро разбра, че нейният Родител не може да отговаря на въпросите й. Веднъж попита своя ляв-баща, но той не прояви благоразположено недоумение като Родителя й.
— Защо питаш, Дюа? — тросна й се той, като я изгледа с твърд, изпитателен поглед.
Тя избяга уплашена и не го запита повторно.
Един ден друга Емоционална на същата възраст като нея й викна пискливо „лява-Емоционална“, защото бе казала… вече не си спомняше… нещо, което на времето й се стори напълно естествено. Дюа се сконфузи, без да знае защо и попита значително по-стария си ляв-брат какво означава лява-Емоционална. Той се отдръпна смутен… явно се притесни и промърмори:
— Не зная — макар че явно знаеше.
След като поразмисли, тя отиде при Родителя си и го попита:
— Лява-Емоционална ли съм, татко?
— Кой те е нарекъл така, Дюа? — осведоми се той. — Не бива да употребяваш такива думи.
Тя се уви около най-близкия му ръб, помисли малко и рече:
— Лошо ли е?
— Като пораснеш, ще се промениш — отвърна той и се поизду, за да я накара да се залюлее и да затрепти в играта, която винаги бе обичала. Сега обаче не й достави удоволствие, защото беше напълно ясно, че в същност не й отговори. Отдръпна се замислена.
Той каза: „Като пораснеш, ще се промениш“, значи сега беше такава, но каква?
Дори тогава имаше малко истински приятелки сред другите Емоционални. Те обичаха да си шепнат и да се хилят, а тя предпочиташе да се плъзга по натрошените скали и да се наслаждава, като усеща грубата им повърхност. Имаше и някои средни, които бяха по-приятелски настроени от другите и тя не ги намираше толкова заядливи. Дорал например беше глупава като другите, но понякога бъбреше забавно. (Когато порасна, Дорал оформи триада с десния-брат на Дюа и млад-ляв от друг пещерен комплекс, ляв, когото Дюа не харесваше особено. После Дорал се зае да заченат в бърза последователност бебе-ляв, после бебе-десен и не много след това бебе-средна. Също така стана толкова плътна, че в триадата сякаш имаше двама Родители и Дюа си задаваше въпроса дали въобще могат да се сливат… Въпреки това Трит напълно целенасочено непрекъснато й разправяше, че Дорал е спомогнала да се създаде добра триада).
Един ден двете с Дорал си седяха и Дюа я попита с шепот:
— Дорал, знаеш ли какво е лява-Емоционална?
Дорал се изхили, смали се сякаш, за да не я видят, и отвърна:
— Това е Емоционална, която се държи като Разсъждаващ, нали разбираш, като ляв. Ясно ли ти е? Лява-Емоционална. Разбра ли?
Естествено, Дюа разбра прякора. Ставаше очевиден, щом ти го обяснят. И сама щеше да се досети веднага, стига да можеше да си представи подобно състояние на нещата.
— Откъде знаеш? — попита я Дюа.
— Другите момичета ми казаха. — Веществото на Дорал се завихри и движението не се понрави на Дюа. — Грозно е — добави Дорал.
— Защо? — заинтересува се Дюа.
— Защото е грозно. Емоционалните не трябва да се държат като Разсъждаващи.
Дюа никога не си бе представяла подобна възможност, но сега се замисли.
— Защо не трябва да го правят?
— Защото така! Искаш ли да научиш и друго грозно нещо?
— Какво? — Дюа не успя да сдържи любопитството си.
Дорал не каза нищо, но внезапно част от нея се протегна и докосна неподозиращата Дюа, преди тя да успее да се отдръпне. Това не се понрави на Дюа. Тя се отмести и каза: