— Не прави така.
— Знаеш ли какво още е грозно? Да влезеш в скала!
— Не, не е възможно — откликна Дюа. Беше глупаво да го твърди, защото сама често бе прониквала през повърхността на скала и това й харесваше. Но сега, сред кикота на Дорал, изпита отвращение и отрече всичко, дори пред себе си.
— Да, възможно е. Нарича се търкане в скала. Емоционалните лесно го правят. Левите и десните могат да го вършат само като бебета. Когато пораснат, го правят един с друг.
— Не ти вярвам. Измисляш си.
— Казвам ти, че го правят. Познаваш ли Димит?
— Не.
— Познаваш я. Тя е момичето с плътния ръб от пещера С.
— Тя ли е, дето прелива странно?
— Да. Заради плътния си ръб. Тя е. Веднъж влезе цялата в скала — с изключение на плътния си ръб. Позволила на своя ляв-брат да я гледа, а той казал на Родителя им и да знаеш само как си изпати. Никога вече не го повтори.
След този разговор Дюа си отиде доста разстроена. Дълго време не разговаря с Дорал, никога не се сприятелиха отново, но любопитството й бе раздразнено.
Любопитство ли? А защо да не кажеше, че това е нейната лява-емоционалност?
Един ден, когато беше напълно сигурна, че Родителя й не е наблизо, тя самата се сля в една скала, бавно, мъничко само. За първи път опитваше, тъй като беше още много млада и не бе помисляла, че някога ще се осмели да проникне толкова надълбоко. Изпита някаква топлота, но когато се измъкна, струваше й се, че всеки може да познае, сякаш скалата е оставила отпечатък върху нея.
Понякога отново го вършеше — по-смело — и си позволяваше да изпитва по-голямо удоволствие. Разбира се, никога не проникваше много надълбоко. Накрая нейният Родител я хвана, стана му явно неприятно и след това тя стана по-внимателна. Вече беше по-възрастна и със сигурност знаеше, че въпреки подхилването на Дорал, допирът до скала не беше необичайно. Почти всички Емоционални го правеха от време на време, а някои дори открито си признаваха.
Когато поотраснаха, това все по-рядко им се случваше и Дюа вярваше, че никоя от познатите й не го е правила, след като се е присъединила към триада. Една от тайните й беше (с никого не я бе споделяла), че продължава да го върши и че веднъж или два пъти се бе опитвала и след оформянето на триадата. (Тези няколко пъти си бе мислила: „Ами ако Трит разбере?“ Последствията от подобна възможност изглеждаха страховити и това разваляше удоволствието й.)
Тя доста объркано намираше извинения за това — пред себе си — в мъченията, на които я бяха подлагали другите. Виковете „лява-Емоционална“ започнаха да я преследват навсякъде като публично унижение. Имаше период от живота й, през който се принуждаваше да се оттегля в почти монашеско усамотение, за да избяга от тях. По начало имаше склонност към усамотяване, а преследванията я затвърдиха. Когато оставаше сама, намираше утешения в скалите. Нередно или не, това бе действие на самотник, а те я принуждаваха да живее сама.
Поне така си казваше.
Веднъж се опита да отвърне на дразнещите я средни. Викна:
— Вие сте всичките десни-Емоционални, мръсни десни-Емоционални!
Само й се изсмяха и Дюа избяга, объркана и разстроена. Такива бяха наистина. Когато наближеше възрастта за оформяне на триада, почти всяка Емоционална започваше да се интересува от бебета, суетеше се по подобие на Родителите, а това отвращаваше Дюа. Самата тя никога не бе изпитала подобен интерес. Бебетата си бяха бебета; за тях трябваше да се грижат братята-десни.
Подвикванията заглъхнаха, когато Дюа порасна. Помогна й това, че запази момичешката си разредена структура и можеше да се лее с димно завихряне, което никой не успяваше да повтори. А когато все повече леви и десни започнаха да проявяват интерес към нея, другите Емоционални трудно можеха да й се подиграват.
И въпреки това… въпреки това… сега, когато никой не се осмеляваше да говори без уважение за Дюа (защото из всички пещери беше добре известно, че Один е най-забележителният Разсъждаващ от поколението, а Дюа беше негова средна-брънка), тя сама съзнаваше, че е лява-Емоционална и че никога няма да се оправи.
Не го смяташе нередно… не напълно, но понякога се улавяше, че изпитва желание да е Разсъждаващ и тогава се смущаваше. Задаваше си въпроса дали и други изпитват подобни желания… въобще… или понякога… и защо… не искаше да има бебе-Емоционална… отчасти, защото самата не беше истинска Емоционална… и не изпълняваше, както се полага, ролята си в триадата…
На Один не му правеше впечатление, че е лява-Емоционална. Никога не я бе нарекъл така… но му се нравеше интереса, който проявяваше към неговия живот… харесваха му нейните въпроси, обясняваше й и му правеше удоволствие начина, по който го разбираше. Дори я защищаваше, когато Трит започваше да ревнува… е, в същност не ревнуваше… но в упоритото си и ограничено схващане за живота изглежда смяташе, че всичко това не е нормално.