— Обикновена машина, Дюа — казваха. — Один ще ти обясни.
Задаваше си въпроса дали е срещала Естуолд. Не се осмеляваше да пита за имената им Твърдите, които срещаше (с изключение на Лостън; Один ги запозна и се беше наслушала за него.) Понякога й се струваше, че един или друг Твърд може да е той. Один говореше за него с голямо страхопочитание и с известна горчивина.
Подразбра, че е прекалено зает с изключително важна работа, за да стои в пещерите на разположение на Меките.
От онова, което Один й разправяше, установи, че светът страда от остър недостиг на храна. Один почти никога не говореше за „храна“. Наричаше я „енергия“ и казваше, че това е дума на Твърдите.
Слънцето изстиваше и умираше, но Естуолд бе открил как да се намери енергия отдалеч, много по-далеч от Слънцето и седемте звезди, които блестяха върху тъмното нощно небе. (Один й разправи, че седемте звезди са седем слънца, но само отдалечени; че има много други звезди, които са още по-далеч и са твърде бледи, за да се виждат. Трит го чу и попита каква е ползата от такива звезди, щом не могат да се виждат, и не повярва ни дума от казаното. „Хайде, хайде, Трит“ — подвикна му Один търпеливо. Дюа също се канеше да каже нещо много подобно на забележката, направена от Трит, но промени намерението си.)
Сега изглеждаше, че ще има обилна енергия завинаги; обилна храна… поне веднага щом Естуолд и другите Твърди се научат да придават подходящ вкус на новата енергия.
Само преди няколко дни каза на Один:
— Помниш ли как доста отдавна ме заведе в пещерите на Твърдите, а аз почувствувах разговора им и ти разправих, че долавям нещо за голямо слънце?
Один придоби озадачен вид.
— Не съм сигурен. Но продължавай, Дюа. Какво има?
— Поразмислих. Голямото слънце ли е източник на новата енергия?
— Много добре, Дюа — отзова се щастливо Один. — Не е съвсем точно, но проявяваш изключително добра интуиция за Емоционална.
А сега Дюа се движеше бавно, почти меланхолично, през цялото време потънала в спомени. Без да усеща изтичащото време или пространството, тя се отзова в пещерите на Твърдите и тъкмо се замисляше дали не се е забавила повече, отколкото е безопасно, дали не трябва да се връща у дома и да изтърпи неизбежните укори на Трит, когато… почти сякаш мисълта за Трит стана причина… долови присъствието му.
Усещането беше толкова силно, че за миг се обърка и помисли дали по някакъв начин не долавя чувствата му чак от домашната им пещера. Не! Той беше заедно с нея в пещерите на Твърдите.
Но какво ли правеше тук? Дали не я следеше? Нима щеше да се скара с нея тук? Дали в глупостта си нямаше да се обърне към Твърдите? Дюа помисли, че няма да го понесе…
После студеното чувство на ужас я напусна и бе заменено от изненада. Трит въобще не мислеше за нея. Сигурно не усещаше присъствието й. У него долавяше само някаква всепоглъщаща решителност, смесена със страх и опасения от нещо, което се готвеше да извърши.
Дюа можеше да проникне по-навътре и да разбере поне нещо за онова, което е направил и защо е постъпил така, но нищо не беше по-далеч от намеренията й. Тъй като Трит не знаеше, че е наблизо, тя искаше да подсигури само едно — той да продължава да е в неведение.
Тогава подтиквана почти само от чист рефлекс, направи нещо, което миг по-рано би се заклела, че никога не би и помислила да стори при каквито и да са обстоятелства. Навярно (премисли по-късно тя) беше заради неясните спомени от разговора с Дорал, когато бяха малки, или поради личния й опит от търкането в скалите. (За това съществуваше сложна дума на възрастните, но тя й се струваше много по-смущаваща, отколкото термина, който използуваха всички деца.)
Както и да е, без да съзнава напълно какво прави, а известно време след това и какво е направила, тя просто набързо се преля в най-близката скала.
В нея! Цялата!
Ужасът от постъпката й се смекчи от превъзходния начин, по който постигна целта си. Трит мина съвсем наблизо и въобще не разбра, че в даден миг би могъл да се пресегне и да докосне своята средна-брънка.
Дюа бе престанала да се чуди какво търси Трит в пещерите на Твърдите, щом като не е дошъл за нея. Забрави го напълно. Защото беше смаяна от положението си. Дори през детството си никога не се бе сливала напълно в скала, нито познаваше някого, който да признава, че го е вършил (макар неизменно да се разправяха истории, че някой друг го е правил.) Сигурна беше, че никоя възрастна Емоционална никога не се е сливала в скала, нито би могла да го направи. Дюа беше изключително разредена (Один с удоволствие го изтъкваше) и понеже отбягваше да поема повече храна, това й качество се засилваше (както често твърдеше Трит).