Но Дюа беше безчувствена Емоционална. Тя сякаш не се тревожеше от факта, че Один и Трит са толкова близки помежду си, а сред другите Емоционални нямаше приятелки, които да я накарат да се загрижи. Разбира се, това бе причината — бе безчувствена.
На Один много му харесваше, че изпитва такъв интерес към неговата работа; нравеше му се, когато проявяваше внимание и смайваща готовност да го разбира; но това беше интелектуална любов. По-дълбоките му чувства се насочваха към верния, глупав Трит, който толкова добре знаеше мястото си и не можеше да предложи почти нищо друго, освен точно онова, което имаше значение — сигурността на установената рутина.
Но сега Один беше в лошо настроение.
— Знаеш ли нещо за Дюа, Трит?
Трит не му отговори направо.
— Зает съм — рече той. — Ще се видим по-късно. Направих някои неща.
— Къде са децата? И тебе ли те нямаше? Излъчваш чувство на отсъствие.
В гласа на Трит прозвуча нотка на досада.
— Децата са добре възпитани. Знаят достатъчно, за да се поставят под закрилата на общността ни. Та те вече не са бебета, Один. — Но Трит не отрече лекото излъчване на „отсъствие“.
— Прощавай. Просто ми се иска да видя Дюа.
— По-често трябва да изпитваш такова чувство — подхвърли Трит. — Винаги ми казваш да я оставим на спокойствие. Потърси я. — И той се отдалечи в по-дълбоките ниши на домашната им пещера.
Один се загледа с изненада след дясната-брънка. При почти всеки друг случай щеше да го последва, за да разбере какво е това необичайно смущение, което проличаваше напълно ясно през вроденото равнодушие на Родителя. Какво ли беше направил Трит? Но чакаше Дюа, с всеки миг тревогата му нарастваше и затова остави Трит да се отдалечи.
Тревогата изостри чувствителността на Один. Сред Разсъждаващите съществуваше едва ли не извратена гордост от сравнителната им бедност на усещания. Усещането не се смяташе за функция на интелекта. Один беше най-Разсъждаващ сред Разсъждаващите, гордееше се със способността си да мисли, а не да чувствува, но въпреки това сега разпростря колкото е възможно по-надалеч несъвършената мрежа на емоционалните си усещания; и само за миг пожела да е Емоционална, за да я разшири, да я направи по-ефикасна.
Все пак постигна целта си. Накрая долови приближаването на Дюа от необичайно разстояние — за него — и побърза да я посрещне. И понеже я разпозна на такова разстояние, усети по-ясно от обикновено нейната разреденост. Беше като лека мъгла, нищо повече.
„Трит е прав — помисли Один, внезапно обзет от силно безпокойство. — Трябва да заставим Дюа да се храни и да се слива. Необходимо е да се засили интересът й към живота.“
Толкова напрегнато мислеше за тази необходимост, че когато тя се устреми преливащо към него и почти го обгърна, без да обръща никакво внимание на факта, че не са уединени и могат да ги видят, и му каза: „Один, трябва да зная… толкова неща трябва да науча…“ той го прие като допълнение към собствените си мисли и дори не му се стори странно.
Отдръпна се внимателно — все пак трябваше да спазват приличие! — но без да излезе, че я отблъсва.
— Ела — подкани я той. — Чаках те. Кажи ми какво желаеш да научиш. Ще ти обясня всичко, което мога.
Запътиха се бързо към жилището си и Один с желание се приспособяваше към характерното трептене в леещата й се походка.
— Разправи ми за другата вселена — помоли Дюа. — Защо те са различни? По какво се различават? Разправи ми всичко.
Дюа не схващаше, че пита прекалено много. Но Один го разбра. Чувствуваше се богат от смайващото количество познания и се готвеше да й зададе въпроса „Откъде си научила толкова за другата вселена, че да изпитваш любопитство?“ Не го зададе. Дюа дойде откъм пещерите на Твърдите. Навярно Лостън е говорил с нея, като е подозрял, че въпреки всичко Один се е оказал прекалено горд, за да помогне на своята средна-брънка.
„Но не е така“ — помисли сериозно Один. Нямаше да я пита. Само ще й обяснява.
Когато се прибраха, Трит се засуети около тях.
— Ако смятате да си говорите, вървете в стаята на Дюа. Тук ще имам работа. Децата трябва да се приведат в ред и да си направят упражненията. Сега няма време за сливане. Няма да има сливане.
Нито Один, нито Дюа не бяха дори помислили за сливане, но и двамата щяха да се подчинят на нареждането. Домът на Родителя беше неговият замък. Разсъждаващия разполагаше с пещерите долу, а Емоционалната имаше на разположение местата за срещи по повърхността. Родителя притежаваше само своя дом.
Поради това Один се съгласи:
— Добре, Трит. Няма да ти пречим.