А Дюа протегна за миг нежно част от себе си и каза:
— Приятно е да те видя, десен-скъпи.
(Один се запита дали жестът й не изразяваше отчасти облекчение заради факта, че нямаше да се упражни натиск за сливане. Трит наистина прекаляваше в това отношение; повече от обикновеното дори за Родител.)
В стаята си Дюа се загледа в личното си място за хранене. Обикновено не му обръщаше внимание.
Идеята изхождаше от Один. Знаеше, че съществуват подобни системи и обясни на Трит, че щом Дюа не обича да се тълпи с другите Емоционални, напълно възможно е слънчевата енергия да се отведе долу в пещерата и така Дюа ще може да се храни там.
Трит се ужаси. Никой не постъпваше така. Другите щяха да им се смеят. Триадата щеше да се посрами. Защо Дюа не се държеше както подобава?
— Така е, Трит — съгласи се Один, — но тя не се държи както подобава. Защо да не й създадем удобства? Толкова ли е ужасно? Ще се храни насаме, ще се уплътнява, ще ни направи по-щастливи, самата тя ще бъде по-доволна и може би накрая ще се научи да се приобщава към другите.
Трит склони и дори Дюа се съгласи — след кратък спор, — но настоя устройството да бъде с проста конструкция. Затова там имаше само два пръта, захранвани от слънчева енергия, които служеха за електроди, и достатъчно място помежду им за Дюа.
Тя рядко ги използуваше, но този път се вгледа в него.
— Трит го е украсил… — установи тя. — Освен ако ти си го направил, Один.
— Аз ли? Разбира се, че не съм.
В основата на всеки електрод имаше изображение от цветна глина.
— Предполагам, че по този начин иска да подскаже желанието си да го използувам — рече Дюа. — Наистина изпитвам известен глад. Освен това, ако се храня, Трит няма и да помисли да ни прекъсва, нали?
— Няма — съгласи се сериозно Один. — Трит ще спре света, ако реши, че движението му може да ти попречи, докато се храниш.
— Ами… че аз съм гладна — подхвърли Дюа.
Один долови в нея някаква следа от чувство за вина. По отношение на Трит ли? За това, че е гладна? Защо да се чувствува виновна заради глада си? Дали не е направила нещо, за което е изразходвала енергия, и сега се чувствува…
С раздразнение откъсна мислите си от този проблем. Понякога Разсъждаващия започваше да мисли прекалено много и проследяваше всяка мисъл до корена й в ущърб на по-основното. Точно сега най-важното беше да разговаря с Дюа.
Тя се настани между електродите и когато се сви, за да се помести, малките й размери се очертаха прекалено явно. Один също изпитваше глад; разбра го, защото електродите му се видяха по-ярки от обикновено; усети вкуса на храната дори на такова разстояние, а ароматът й се оказа прелестен. Когато усещаше глад, повече се наслаждаваше на храната и дори от по-голямо разстояние… Но щеше да се нахрани по-късно.
— Не стой така смълчан, ляв-скъпи — подхвърли Дюа. — Говори ми. Искам да зная. — Беше възприела (несъзнателно?) яйцевидната форма на Разсъждаващ, сякаш желаеше ясно да даде да се разбере, че иска да я приеме като равна.
— Не мога да ти разправя всичко — поде Один. — Цялата наука имам предвид, защото ти липсва основа. Ще се опитам да опростя нещата, а ти само слушай. После ще ми кажеш какво не си разбрала и ще ти обясня по-подробно. Най-напред знаеш, че всичко е направено от малки частици, наречени атоми, а те на свой ред се състоят от още по-малки елементарни частици.
— Да, да — отвърна Дюа. — Поради това можем да се сливаме.
— Точно така. Защото в по-голямата си част сме празно пространство. Всички частици са отдалечени една от друга и твоите, моите и частиците на Трит могат да се сливат, защото всяка съвкупност от тях се помества в празното пространство около другите. Причината, поради която материята не се разпада, е, че малките частици успяват да се придържат една към друга през пространството, което ги разделя. Съществуват сили на привличане, които ги задържат заедно, и най-мощната от тях наричаме ядрена сила. Тя задържа главните елементарни частици много здраво в купове, които от своя страна са пръснати на значително разстояние един от друг, но се привличат от по-слаби сили. Разбираш ли?
— Съвсем малко — призна Дюа.
— Няма значение, по-късно ще се върнем към този въпрос… Материята съществува в различни състояния. Може да бъде много разредена както в Емоционалните — както в теб, Дюа. Или не толкова разредена — например в Разсъждаващите и Родителите. Или още по-плътна, както в скалите. А в Твърдите е много сгъстена или плътна. Те затова са твърди. Изпълнени са с частици.
— Искаш да кажеш, че в тях няма празно пространство.
— Не, не е точно така — отвърна Один, като се чудеше как да обясни проблема. — У тях също има много празно пространство, но не колкото у нас. Частиците се нуждаят от известно пространство и ако то е само, колкото е необходимо, другите частици не могат да се вмъкнат между тях. Ако се вкарат насила, ще се получи болка. Затова Твърдите не обичат да ги докосваме. Ние, Меките, имаме повече пространство между частиците, отколкото е нужно в действителност, затова помежду им могат да се вместват други частици.