— Ще бъде малко по-трудно, но ще минат много милиони поколения, преди сливането да се затрудни забележимо. Дори някой ден то да бъде вече невъзможно и Меките да измрат, това ще се случи много време, след като бихме измрели всички поради липса на храна, ако не използувахме за източник другата вселена.
— И това все още не е предчувствието ми за беда… — Дюа започна да заваля думите. Поприсвиваше се между електродите и на Один с удоволствие му се стори, че тя се е уплътнила и е наедряла. Сякаш думите му и храната я засищаха.
Лостън излезе прав! Учението я караше да изпитва повече задоволство от живота! Один усещаше някаква чувствена радост у Дюа, каквато не бе забелязвал преди.
— Толкова мило е от твоя страна да ми обясняваш, Один. Ти си добра лява-брънка.
— Искаш ли да продължа? — попита Один поласкан, повече, отколкото би могъл да изрази. — Има ли нещо друго, за което желаеш да попиташ?
— Много неща, Один… но не сега. Не сега, Один. О, Один, знаеш ли за какво копнея?
Один отгатна веднага, но беше твърде предпазлив, за да го каже на глас. Подобни настроения у Дюа бяха прекалено редки и затова трябваше да се отнасят към тях с голямо внимание. Надяваше се Трит да не се е увлякъл до такава степен с децата, че да изпуснат сегашния миг.
Но Трит се намираше вече в стаята. Дали не бе чакал пред вратата? Какво от това? Нямаше време за размисъл.
Дюа струеше между електродите и Один усещаше само красотата й. Стоеше между двамата и през нея Трит проблясваше, като очертанията му пламтяха в невероятни цветове.
Никога не се бе получавало така. Никога!
Никога през целия съвместен живот на триадата периодът на безсъзнателно съществуване извън времето не бе продължавал толкова дълго.
3в
Трит беше доволен. Той получи от синтеза всичко, което искаше. В сравнение с последното всички предишни сливания изглеждаха непълни и излишни. Той изпитваше изключително задоволство, но мълчеше. Чувствуваше, че е по-добре да не говори за това. Один и Дюа също бяха щастливи. Трит го виждаше. Дори децата блестяха сякаш по-силно. Но естествено, Трит беше най-удовлетворен от всички. Слушаше разговорите на Один с Дюа и нищо не разбираше. Но сега това вече нямаше никакво значение. Той нямаше нищо против, че изглеждат така доволни един от друг. Беше му радостно и му стигаше да ги слуша.
— Наистина ли се опитват да се свържат с нас? — попита Дюа веднъж.
(Трит никога не успя да разбере съвсем ясно кои ли са тези „те“. Схвана, че „свързвам се“ е учена дума за „разговарям“. Защо тогава не казваха направо „разговарям“? Понякога си мислеше да се намеси. Но ако зададеше въпрос, Один щеше да каже само „Хайде, хайде Трит“, а Дюа щеше да се завихри от нетърпение.)
— Да — отвърна Один. — Твърдите са напълно сигурни в това. Върху материала, който ни се изпраща, понякога има знаци и те твърдят, че е напълно възможно да общуваме чрез тези символи. Много отдавна те самите използували знаци в обратната посока — когато било необходимо да обяснят на другите същества как да изградят тяхната част от позитронната помпа.
— Питам се как ли изглеждат другите същества? Какъв мислиш, че е видът им?
— Можем да предположим какви са звездите от законите им, това не е трудно. Но как да разберем какви са съществата? Никога няма да узнаем.
— Не могат ли да ни съобщят как изглеждат?
— Ако ни беше ясно какво съобщават, вероятно щяхме да научим нещо. Но не ги разбираме.
— И Твърдите ли не се досещат? — Дюа изглеждаше огорчена.
— Не зная. И да им е известно нещо, не са го споделяли с мен. Веднъж Лостън ми обясни, че не е важно какви са, стига позитронната помпа да работи и мощността й да се увеличава.
— Може би просто не е искал да му досаждаш.
— Аз не му досаждам — отвърна обидчиво Один.
— Е, знаеш какво имам предвид. Не е пожелал да се впуска в такива подробности.
Трит не издържаше да ги слуша повече. Те продължиха още известно време да спорят дали Твърдите трябва да позволят на Дюа да погледне знаците или не. Дюа заяви, че има вероятност да успее да почувствува какво съобщават.
Това ядоса леко Трит. Все пак Дюа беше само Мека, нито дори Разсъждаващ. Замисли се дали беше прав Один, като й разправяше толкова много. Дюа започваше да си въобразява странни неща…
Дюа усети, че и Один се ядоса. Той най-напред се изсмя. После каза, че Емоционалната не може да се занимава с толкова сложни неща. След това отказа въобще да разговаря. Наложи се известно време да бъде много мила с него, преди да му мине.
Веднъж пък Дюа се ядоса — изпадна в гняв.