Наистина беше Дюа. Тя не се опита да избяга. Остана на мястото си и не проговори.
— Дюа — обърна се той смирено към нея, — няма ли да се прибереш у дома?
— Нямам дом, Один — отвърна тя нито разгневено, нито с омраза… и поради това още по-ужасяващо.
— Как можеш да виниш Трит за постъпката му, Дюа? Знаеш, че бедничкият не може да разсъждава.
— Но ти можеш, Один. И ти ме отвличаше, докато той е устройвал охранването на тялото ми, не беше ли така? С разума си си разбрал, че много по-лесно ще попадна в капана, поставен от теб, отколкото в неговия.
— Дюа, не.
— Какво „не“? Не направи ли цяло представление с претенциите си, че ме учиш, че ме образоваш!
— Правех го, но не беше представление, а наистина те учех. И не заради онова, което извърши Трит. Не знаех какво крои Трит.
— Не мога да ти повярвам. — Тя се отдалечи, без да бърза.
Той я последва. Останаха сами, Слънцето хвърляше върху тях червеникава светлина. Тя се обърна към него.
— Ще позволиш ли да ти задам един въпрос, Один? Защо искаше да ме учиш?
— Защото изпитвах желание — отвърна Один. — Защото ми доставя удоволствие да преподавам и защото предпочитам да преподавам пред всичко друго… освен самият аз да уча.
— И да се сливаш, разбира се… Няма значение — добави тя, за да предотврати възражението му. — Не ми обяснявай, че говориш за разум, а не за инстинкт. Ако си искрен, когато разправяш, че изпитваш удоволствие от преподаването, ако действително някога бих могла да повярвам на думите ти, навярно ще успееш да разбереш нещо, което ще ти кажа.
Много неща научих, откакто ви напуснах, Один. Не е важно как. Научих ги. В мен не е останало нищо от Емоционалната, освен чисто физиологичното. Вътре в себе си, това което е истински важното, аз съм изцяло Разсъждаващ, с изключение на това, че, както се надявам, изпитвам повече чувства към другите от Разсъждаващите. И едно от нещата, които научих, е какво представляваме ние всъщност, Один. Ти, аз, Трит и всички други триади на планетата; какво сме наистина и какво сме били винаги.
— Какво е то? — попита Один.
Беше готов да я слуша съвсем кротко, колкото и дълго да се наложи, стига след като се наговори да се върне с него. Беше готов да се покае, да направи всичко, каквото поиска от него. Само тя да се върне… някак неясно и смътно съзнаваше, че тя, трябва да се върне доброволно.
— Какво сме? В същност нищо, Один — подхвърли тя леко, като едва не се изсмя. — Не е ли странно? Твърдите, са единственият жив вид върху повърхността на планетата. Не са ли те научили на това? Има само един вид, защото ти и аз — Меките, не сме живи. Ние сме машини, Один. Трябва да е така, защото само Твърдите са живи. Не са ли те научили на това, Один?
— Но, Дюа, това са глупости — промълви объркано Один.
— Машини, Один! — гласът на Дюа загрубя. — Създавани от Твърдите! Разрушавани от Твърдите! Те живеят — Твърдите. Само те. Не говорят много за това. Не е необходимо. Знаят го. Но аз се научих да мисля, Один, и стигнах до този извод въз основа на малкото доказателства, с които разполагам. Те живеят изключително дълго, но накрая умират. Вече не раждат; Слънцето не излъчва достатъчно енергия за тази цел. И тъй като рядко умират, но въобще не раждат, броят им много бавно намалява. Няма и млади, които да влеят свежа кръв и нови мисли, затова старите, живели дълго Твърди, са ужасно отегчени. И какво предполагаш, че правят, Один?
— Какво? — в думите й имаше нещо омайващо. Отблъскващо очарование.
— Произвеждат механични деца, които могат да просвещават. Ти сам го каза, Один. Би предпочел да преподаваш пред всичко друго, освен сам да учиш — да се сливаш, разбира се. Разсъждаващите са направени по мисловния образ на Твърдите, а те не се сливат и учението за тях е твърде сложно, тъй като и без това знаят толкова много. Какво им остава освен удоволствието да преподават? Разсъждаващите са създадени с единствената цел да ги обучават. Емоционалните и Родителите са сътворени, защото са необходими за самоувековечаващата се машина, която прави нови Разсъждаващи. А нови Разсъждаващи са нужни постоянно, защото старите се изхабяват, научават всичко, на което могат да бъдат научени. И когато старите Разсъждаващи поемат, колкото могат, тях ги унищожават, като предварително им втълпяват да наричат гибелта си „продължаване на пътя“, за да не нараняват чувствата им. И естествено, Емоционалните и Родителите продължават пътя заедно с тях. Щом са помогнали да създаде нова триада, от тях вече няма повече полза.
— Всичко това е погрешно, Дюа — успя да вмъкне Один.