— Вие опитвали ли сте? Можете ли да вървите така?
— Правил съм опити, но никой земен жител не усвоява напълно походката. Успявал съм да удържа до пет последователни скока — колкото да се изпита усещането; достатъчно, за да пожелаеш да продължиш, но следва неизбежната погрешна преценка, загубвате синхронизация, препъвате се и се плъзгате триста, четиристотин метра. Лунните жители са учтиви и никога не ви се присмиват. Разбира се, на тях им е лесно. Започват от деца и веднага се научават без никакви проблеми.
— Този свят е техен — засмя се Готстейн. — Помислете как ще изглеждат на Земята.
— Няма да отидат на Земята. Не могат. Предполагам, че притежаваме поне това предимство. Справяме се и на Земята, и на Луната. Те могат да живеят само на Луната. Понякога го забравяме, защото бъркаме лунните жители с имигрантите.
— Кои са те?
— Така наречените земни имигранти, които живеят почти постоянно на Луната, но са родени на Земята. Естествено, имигрантите могат да се връщат на родната си планета, но истинските лунни жители нямат нито кости, нито мускули, способни да устоят на земното притегляне. През ранната история на Луната са отбелязани няколко такива трагедии.
— Така ли?
— О, да. Хора, завърнали се с родените си на Луната деца. Склонни сме да забравяме. Тогава сме изживявали собствената си криза и смъртта на няколко деца не е изглеждала от значение в светлината на огромния брой жертви в края на двадесетия век и всичко последвало. Обаче тук, на Луната, всеки мъртъв лунен жител, загинал от земното притегляне, се помни… Струва ми се, че това им помага да се чувствуват в отделен свят.
— Мислех, че на Земята са ме осведомили напълно изчерпателно, но изглежда има още много да се уча.
— Невъзможно е от Земята да се научи всичко за Луната, затова съм ви оставил пълен отчет — както направи за мен моя предшественик. За вас Луната ще бъде омайваща и в някои отношения мъчителна. Съмнявам се на Земята да сте яли лунна храна и ако разчитате само на описанията няма да сте подготвен за действителността… Налага се да свикнете с нея. Лоша политика е да си доставяте земни неща. Необходимо е да ядем и пием местните продукти.
— Вие сте го правили в продължение на две години. Предполагам, че и аз ще оцелея.
— Не съм го вършил постоянно. Има периодични отпуски на Земята. Задължителни са, независимо дали ги желаете или не. Уверен съм, че са ви го казали.
— Да — потвърди Готстейн.
— Въпреки всички упражнения, които правите тук, ще трябва от време на време да се подлагате на пълното земно притегляне, за да припомняте на костите и мускулите си какво представлява то. А докато сте на Земята, ще се храните. Понякога и тук се вкарва контрабанда някаква храна.
— Разбира се, багажът ми беше внимателно прегледан, но се оказа, че в джоба ми е останала консерва говеждо месо. Пропуснал съм я. И те също.
Монтес се усмихна бавно и подхвърли колебливо:
— Подозирам, че сега ще ми предложите да си я разделим.
— Не — отвърна благоразумно Готстейн и сбръчка големия си, копчест нос. — С цялата трагична благородност, на която съм способен, щях да кажа: „Вземете я, Монтес, цялата! Вие се нуждаете повече от мен!“ — Позапъна се малко, като се опитваше да го изрече, защото рядко използуваше такъв обрат на планетарен език.
Монтес се усмихна широко, а после усмивката му изчезна. Поклати глава.
— Не. След седмица ще разполагам с цялата земна храна, която мога да изям. А вие няма да имате нищо. През следващите няколко години хапките ви няма да са обилни и прекалено много време ще съжалявате за сегашната си щедрост. Запазете си я цялата… Настоявам. Само ще си спечеля омразата ви със задна дата…
Видът му беше сериозен, постави ръката върху рамото на Готстейн, гледаше го право в очите.
— Освен това — продължи той, — има нещо, за което искам да поговоря с вас и го отлагах, защото не зная как да подходя, а тази консерва ще стане оправдание за по-нататъшно отлагане.
Готстейн веднага скри земната кутия. Беше невъзможно лицето му да изглежда също така сериозно като изражението на събеседника му, но неговия глас прозвуча отмерено и строго.
— Нима има нещо, което не може да включите в отчетите си, Монтес?
— Опитвах се да съобщя нещо, Готстейн, но тъй като не знаех как да го изразя, а от Земята не желаеха да схванат намеците ми, накрая не се разбрахме. Може би вие ще се справите по-добре. Надявам се. Една от причините, поради която не пожелах да продължат назначението ми е, че отговорността е много голяма, а аз не успях да убедя Земята.