— Започва да изглежда сериозно.
— Бих искал да прозвучи смислено. Откровено казано, звучи глупаво. В лунната колония живеят само десет хиляди души. Те са обременени от недостатък на ресурси, липса на пространство — суров свят и въпреки това… въпреки това…
— И въпреки това? — поощри го Готстейн.
— Тук става нещо… не зная точно какво, което може да се окаже опасно.
— Що за опасност? Какво ще направят? Да не обявят война на Земята? — лицето на Готстейн потрепна в зачатие на усмивка.
— Не, не. Нещо по-коварно е. — Монтес прокара ръка по лицето си и раздразнено потърка очи. — Позволете ми да бъда откровен с вас. Земята загуби дързостта си.
— Какво искате да кажете?
— Добре де, как ще го наречете? Точно по времето, когато бе създадена лунната колония, Земята изживя великата криза. Не е необходимо да ви разправям за нея.
— Не, не е — отвърна Готстейн с отвращение.
— Сега населението й е само два милиарда от предишните шест.
— И поради това на Земята сега е по-добре, не е ли така?
— Несъмнено, макар да ми се иска намалението да беше постигнато по друг начин… Но кризата остави след себе си постоянно недоверие към техниката, огромна инерция, липсата на желание да се поемат рисковете от промени поради евентуални странични ефекти. Грандиозни и възможно опасни проекти бяха изоставени, защото се плашеха повече от опасността, отколкото се вдъхновяваха от величието им.
— Намеквате за програмата, свързана с генното инженерство, струва ми се.
— Това е най-яркият случай, разбира се, но не е единственият — съгласи се с огорчение Монтес.
— Искрено казано, не изпитвам разочарование, че изоставихме генното инженерство. Оказа се поредица от неуспехи.
— Загубихме възможността да постигнем интуитивизъм.
— Никога не е имало доказателства за ползата от интуитивизма, но съществуват доста указания, че е вероятно да се окаже вреден… А какво ще кажете за лунната колония? Тя съвсем не е признак за застой на Земята.
— Точно това е — настоя Монтес. — Лунната колония е преживелица, последният остатък от периода преди кризата; нещо довършено като последен тъжен тласък напред на човечеството преди великото му отдръпване.
— Прекалено драматично го изразявате, Монтес.
— Не мисля така. Земята се е отдръпнала. Човечеството се е свило в себе си — навсякъде, освен на Луната. Лунната колония е границата на човечеството не само физически, но и психически. Това е свят без мрежа на живота, която да се разстройва, без сложна среда в деликатно равновесие, което да се нарушава. Всичко на Луната, полезно за хората, е направено от самите тях. Луната е свят, изграден от човека от нищо и с основни средства. Тук няма минало.
— Е, и?
— На Земята се обезсърчаваме от копнежа по пасторалното минало, което в същност въобще не е съществувало; и ако го е имало, никога вече не може да се повтори. В някои отношения голяма част от екологията беше разстроена през кризата и ние се задоволяваме с останките, затова сме наплашени, винаги се опасяваме… На Луната няма продължително минало, за което да се копнее или мечтае. Единственото направление е напред. — Монтес сякаш се разпалваше от собствените си думи. — Готстейн, наблюдавам ги в продължение на две години, и вие ще си имате работа с тях поне толкова. На Луната гори огън — неспокойно горене. Те се разгръщат във всички посоки. Развиват се физически. Всеки месец се пробиват нови коридори, строят се нови жилища, прави се място за бъдещото потенциално население. Напредват и в областта на суровините. Откриват нови строителни материали, нови източници на вода, нови руди със специфични минерали. Разширяват полетата със слънчеви батерии, електронните си заводи… Предполагам знаете, че тези десет хиляди души на Луната сега са главният източник за снабдяване на Земята с миниелектронни устройства и висококачествени биохимически вещества.
— Известно ми е, че са съществен източник.
— Земята се самозалъгва, защото й е по-удобно. Луната е главният източник. При сегашното развитие в близко бъдеще навярно ще се превърне в единствен източник… Те израстват и в интелектуално отношение, Готстейн. Струва ми се, че на Земята няма буден младеж със склонност към науката, който смътно — а може би и не толкова смътно — да не мечтае някой ден да попадне на Луната. След като Земята се е отдръпнала от техниката, сега само на Луната се работи.
— Предполагам, че намеквате за протонния синхротрон?
— Той е един от примерите. Кога е построен последният нов синхротрон на Земята? Този пример е най-големият, най-яркият, но не е нито единствен, нито най-значимият. Ако искате да знаете кой е най-значителният научен апарат на Луната…