— Нещо толкова секретно, че не са ми казали за него?
— Не, толкова очевидно, че изглежда никой не го забелязва. Състои се от десетте хиляди мозъка тук. Десетте хиляди най-добри човешки мозъци, които могат да се открият. Единствената сплотена група от десет хиляди човешки мозъка, които по принцип и по чувства са с научна насоченост.
Готстейн се раздвижи неспокойно и се опита да промени положението на стола си. Но той беше закрепен към пода и Готстейн едва не падна на пода. Монтес протегна ръка, за да го задържи.
— Съжалявам — рече изчервен Готстейн.
— Ще свикнете с гравитацията.
— Не описвате ли положението по-лошо, отколкото е? Земята не е напълно неука планета. Ние конструирахме Електронната помпа. Тя е напълно земно постижение. Лунните жители нямат заслуги за нея.
Монтес поклати глава и измърмори няколко думи на родния си испански език. Не прозвучаха безобидно.
— Познавате ли се с Фредрик Хелъм?
— Да, в същност съм го виждал — усмихна се Готстейн. — Бащата на Електронната помпа. Уверен съм, че е татуирал прякора върху гърдите си.
— Само фактът, че се усмихвате и направихте такава забележка, вече доказва твърдението ми. Задайте си сам въпроса: „Може ли човек като Хелъм действително да е създал Електронната помпа?“ За немислещото мнозинство тази легенда е достатъчна, но е факт — и сигурно го знаете, ако сте се замисляли, — че не съществува баща на Електронната помпа. Изобретена е от парахората, съществата в паравселената, каквито и да са те, каквато и да е тя. Хелъм е случайният им инструмент. За тях цялата Земя е случаен инструмент.
— Достатъчно умни бяхме, за да се възползуваме от инициативата им.
— Да, както кравите са достатъчно разумни, за да ядат сеното, което им даваме. Помпата не е белег, че човечеството се стреми към напредък. Точно обратното.
— Ако Помпата е крачка назад, ще кажа, че е добре да се върви назад. Не бих искал да останем без нея.
— Кой би го пожелал? Но същественото е, че тя пасва идеално към сегашното настроение на Земята. Неограничена енергия на почти никаква цена освен разходите за поддръжка и при това без да се замърсява средата. Но на Луната няма Електронни помпи.
— Предполагам, че не се нуждаят от тях — рече Готстейн. — Слънчевите батерии дават необходимото на лунните жители. Неограничена енергия на почти никаква цена освен разходите за поддръжка и при това без да се замърсява средата… Нали такова беше заклинанието?
— Да, наистина, но слънчевите батерии са изцяло дело на хората. Точно това искам да изтъкна. Беше изготвен проект на Електронна помпа за Луната; направи се опит да се монтира.
— И?
— И не проработи. Парахората не приеха волфрама. Нищо не се получи.
— Не знаех. Защо?
Монтес повдигна изразително рамене и вежди.
— Откъде да знае човек? Може да се приеме например, че парахората живеят на планета без спътник; че нямат понятие за отделни светове близо един до друг и всеки от тях населен; че след като са намерили един свят, не търсят други. Кой знае?… Важното е, че парахората не захапаха въдицата, а ние самите без тях не можем нищо да направим.
— Ние самите… — повтори Готстейн замислено. — Имате предвид земните жители?
— Да.
— А лунните?
— Те не участвуваха.
— А заинтересуваха ли се?
— Не зная. Именно в това главно се крият несигурността… и опасенията ми. Лунните жители — и по-специално коренните лунарити — не се чувствуват свързани със Земята. Не ми е известно какви са плановете им, нито какво възнамеряват. Не мога да открия.
Готстейн го изгледа замислено.
— Но какво могат да направят? Имате ли причини да предполагате, че са способни да ни навредят, или да напакостят на Земята, дори и да не възнамеряват да го направят? — Не съм в състояние да отговоря на този въпрос. Те са привлекателни и интелигентни хора. Струва ми се, че им липсва истинска омраза, гняв или дори страх. Но навярно само така ми изглежда. Най-много се безпокоя, че нищо не зная.
— Нали научното оборудване на Луната се ръководи от Земята?
— Правилно. Така е за протонния синхротрон. Така е за радиотелескопа на обратната страна. И за осемметровия оптичен телескоп… С други думи за големите съоръжения, които съществуват от петдесет години.
— А какво е направено оттогава?
— Много малко от земните жители.
— А от лунаритите?
— Не съм сигурен. Техните учени работят с големите съоръжения, но веднъж се опитах да проверя картоните им за изработено време. Има празнини.