— А не сте ли ги излъгали?
— Тогава не бях сигурен. Но сега мисля, че ще остана тук.
— Струва ми се, че с по-голямо нежелание биха ви пуснали при такива условия.
— Защо?
— Обикновено земните власти не обичат да изпращат за постоянно физици на Луната.
Устните на земния мъж потрепнаха.
— В това отношение нямах спънки.
— Е, щом ще бъдете един от нас, смятам, че трябва да посетите залата за физически упражнения. Земляните често изявяват желание да я видят, но по правило не ги поощряваме… макар и да не е забранено официално. Преселниците са друг въпрос.
— Защо?
— Ами, най-напред, правим упражненията голи или почти голи. Защо не? — В гласа й прозвуча огорчение, сякаш й бе омръзнало да се оправдава. — Температурата се регулира, средата е чиста. Само че там, където се очаква да присъствуват хора от Земята, голотата предизвиква безпокойство. Някои земляни се скандализират, други се възбуждат, а трети изпитват и двете чувства. Ние пък нямаме намерение да се обличаме в залата за упражнения, нито да се съобразяваме с тях — затова не ги допускаме.
— А преселниците?
— Те трябва да свикват. Накрая и те ще си събличат дрехите. И ще се нуждаят от залата дори повече от местните лунарити.
— Ще бъда откровен с вас, Селена. При вида на женска голота и аз ще изпитам възбуда. Не съм чак толкова стар, че да остана безразличен.
— Ами тогава… възбуждайте се — отвърна тя с безразличие, — но за себе си. Споразумяхме ли се?
— Ще трябва ли и ние да се събличаме? — Той я изгледа с любопитство, развеселен.
— Като зрител ли? Не. Възможно е, но не сте задължени. Ще се почувствувам неудобно, ако се съблечете на толкова ранен етап, а и няма да представлявате особено вдъхновяваща гледка…
— Вие сте напълно откровена!
— Смятате ли, че ще бъде забавно? Бъдете честен. А колкото до мен, нямам желание да поставям под специално напрежение личната ви възбуда. Затова ще е по-добре и двамата да си останем с дрехите.
— Няма ли да има възражения? Имам предвид присъствието ми там като землянин с невдъхновяващ вид?
— Щом съм с вас, няма да има.
— Много добре тогава, Селена. Далеч ли е?
— Стигнахме. Ей оттам.
— Аха, значи през цялото време сте възнамерявали да дойдем тук.
— Стори ми се, че ще ви бъде интересно.
— Защо?
— Просто така си помислих — усмихна се внезапно Селена.
Земният мъж поклати глава.
— Започвам да се убеждавам, че никога не мислите просто така. Позволете ми да отгатна. Ако остана на Луната, от време на време ще се налага да правя упражнения, за да поддържам в добро състояние мускулите, костите и всичките си органи дори.
— Напълно вярно. Така правим всички, особено преселниците от Земята. Ще дойде ден, когато за вас залата ще се превърне в ежедневна тегоба.
Влязоха през вратата и земният жител се загледа с изненада.
— Това е първото място, което виждам да прилича на земно съоръжение.
— В какво отношение?
— Защото е голямо. Не предполагах, че на Луната ще имате толкова големи зали. Бюра, канцеларска техника, жени зад бюрата…
— Жени, голи до кръста — добави сериозно Селена.
— Признавам, че това не е като на Земята.
— Разполагаме с шахта за свободно падане и с асансьор за земляните. Има много нива… Но почакайте.
Тя се приближи към жената зад едно от най-близките бюра и заговори бързо с нисък глас, докато земният жител се взираше във всичко с добродушно любопитство.
Селена се върна.
— Никакви спънки. Излиза, че ще видим меле. И то доста добро. Познавам отборите.
— Залата прави силно впечатление. Наистина.
— Ако отново намеквате за размерите й, тя не е достатъчно голяма. Имаме три зали за физически упражнения. Тази е най-просторната.
— Приятно ми е, че в спартанските условия на Луната може разточително да си позволите толкова пространства за нещо лекомислено.
— Лекомислено! — Селена изглежда се обиди. — Защо мислите, че е лекомислие?
— Мелета? Някаква игра ли е?
— Наречете го игра, ако искате. На Земята правите подобни неща за спорта: десет мъже играят — десет хиляди ги гледат. На Луната не е така; което за вас е лекомислие, за нас е необходимост… Насам, ще се качим на асансьора и вероятно ще се наложи да почакаме.
— Нямах намерение да ви разгневя.
— В същност не се ядосах, но трябва да бъдете логичен. Вие, земните жители, сте се приспособявали към притеглянето на Земята през всичките триста милиона години, откакто животът е пропълзял на сушата. Дори и да не правите физически упражнения, все някак се справяте. Ние не сме имали никакво време, за да се пригодим към лунното притегляне.