— Видът ви е доста различен.
— Ако сте роден и израснал в условията на лунната гравитация, костите и мускулите ви ще бъдат по-тънки и не толкова масивни, колкото на земляните, но това е само външно. Няма нито една наша телесна функция, колкото и незначителна да е — храносмилането, количеството на хормоналните секреции, — която да не е зле приспособена към гравитацията и да не изисква специален режим на упражнения. Макар да уреждаме упражненията под формата на забавления и игри, това не означава, че са проява на лекомислие… Ето го асансьора.
Земният мъж се отдръпна в мигновена тревога, но Селена заяви с остатък от нетърпение, сякаш все още кипеше от гняв поради необходимостта да се защищава:
— Навярно ще кажете, че прилича на плетена кошница. Всеки земен жител, който го използува, разправя същото. При лунното притегляне не е необходимо да бъде по-здрав.
Асансьорът бавно се задвижи надолу. Бяха сами в него.
— Подозирам, че не се използува много — подхвърли мъжът от Земята.
— Прав сте — усмихна се отново Селена. — Шахтата за свободно падане е много по-популярна и по-забавна.
— Какво представлява?
— Точно каквото подсказва името й… Стигнахме. Трябва само да се спуснем на още две нива. Представлява просто вертикална тръба, през която падате. Има дръжки. Не поощряваме земляните да я използуват.
— Много ли е опасно?
— Само по себе си не е. Може да се слиза като по стълба. Но винаги се намират младежи, които прелитат със значителна скорост, а земляните не знаят как да им правят път. Сблъскванията са винаги неприятни. С течение на времето ще свикнете да я използувате. В същност сега ще видите нещо като голяма шахта, конструирана за безразсъдни хора.
Заведе го до обикалящ в кръг парапет, на който се облягаха няколко души; разговаряха помежду си. Всичките бяха повече или по-малко разсъблечени. Носеха сандали и през едното рамо на повечето от тях беше преметната плоска чанта. Някои бяха с къси панталони. Един от тях гребваше някаква зеленикава каша от една урна и я ядеше.
Когато минаха покрай него, земният човек сбръчка леко нос.
— На Луната проблемът със зъбите сигурно е сложен — рече той.
— Положението не е добро — съгласи се Селена. — Когато имаме тази възможност, ще предпочетем беззъби челюсти.
— Без никакви зъби?
— Може би не съвсем. Вероятно ще запазим резците и кучешките зъби по козметични причини и за някои полезни цели. Те и по-лесно се почистват. Но защо са ни излишните кътници? Те са остатък от земното ни минало.
— Имате ли някакъв напредък в това отношение?
— Не — отвърна тя сухо. — Генното инженерство е незаконно и Земята настоява да се спазва законът. — Наведе се над парапета. — Това се нарича „Лунно игрище“ — осведоми го тя.
Мъжът от Земята погледна надолу. Беше голямо цилиндрично пространство с гладки розови стени, по които безразборно бяха закрепени метални пръти. Тук-там някой прът се подаваше навътре в цилиндъра, а понякога преминаваше и през цялата му ширина. Беше дълбок около 120 до 150 метра с диаметър близо 15 метра.
Никой сякаш не обръщаше внимание нито на игрището, нито на земния жител. Някои го изглеждаха безразлично, когато минаваше покрай тях, сякаш преценяваха защо е облечен, вида на лицето му и се извръщаха. Някои преди да се извърнат махваха небрежно с ръка на Селена, но всички се извръщаха. Колкото и прикрити да бяха, признаците за липса на интерес проличаваха съвсем ясно.
Земният жител се обърна към цилиндричното пространство. На дъното се виждаха тънки фигурки, скъсени, защото се гледаха отгоре. Някои бяха облечени символично в червено, а други в синьо. Два отбора — реши той. Дрехите явно имаха предпазна функция, тъй като всички носеха ръкавици, сандали, предпазни кори около колената и лактите. Някои бяха обвити с тесни ленти около слабините, а други около гърдите.
— Охо — измърмори той. — Мъже и жени.
— Правилно! — потвърди Селена. — Половете се състезават равноправно, но целта е да не се допусне неуправлявано люлеене на части, които да пречат на насочваното падане. В това има полова разлика, която включва и податливостта на болка. Не е от скромност.
— Струва ми се, че съм чел нещо по въпроса — рече земният мъж.
— Вероятно — съгласи се с безразличие Селена. — Изглежда малко се пише. Не че имаме някакви възражения, но земното правителство предпочита да свежда до минимум новините от Луната.