— Това не е повод за различие. Имитата са граждани. Няма дискриминация. Правна поне.
— Какво значи това „Няма правна дискриминация!“
— Е, и сам го казахте. Има неща, които не могат да правят. Съществуват някои различия. Медицинските им проблеми са различни и обикновено анамнезата им е по-лоша. Ако дойдат на средна възраст, изглеждат… стари.
Земният жител погледна смутено встрани.
— Естествено. Искам да кажа, че могат да дават поколение.
— Да, точно това имах предвид.
— Могат ли да се женят помежду си? Имам предвид имигрантите и лунаритите.
— Разбира се. Няма причини някой имигрант да не притежава ценни гени. Небеса, та моят баща беше имигрант, макар по майчина линия да съм второ поколение лунарит.
— Предполагам, че баща ви е дошъл, докато е бил доста… О, господи… — Той се смръзна на парапета, а след малко потръпна и въздъхна. — Помислих, че ще изпусне онзи прът.
— Няма. Невъзможно е — успокои го Селена. — Това е Марко Фор. Обича да постъпва така — да посяга в последния миг. В същност да правиш подобни неща е проява на лош вкус и истинският шампион ги избягва. И все пак… Когато дошъл, баща ми бил на двадесет и две години.
— Предполагам, че така трябва да бъде. Все още достатъчно млад, за да се приспособи, без сантиментални усложнения на Земята.
Тя наблюдаваше съсредоточено гимнастиците.
— Отново Марко Фор. Когато не се опитва да дава безполезни зрелища, е изключителен; и сестра му е почти толкова добра. Когато играят заедно — това е истинска поема от движения. Погледнете ги. Събират се и се въртят около същия прът, сякаш имат едно тяло, разпънато от двете страни. Понякога е прекалено показен, но не можете да откриете никаква грешка в това как владее мускулите си… Да, изкуственото осеменяване е нарушение на земните закони, но се разрешава по медицински причини, естествено, случаите най-често са такива или поне така се твърди.
Всички акробати се бяха изкачили на върха и се подреждаха в голям кръг под парапета; червените се групираха от едната страна, а сините — от другата. Вдигнаха ръцете си откъм вътрешната страна, разнесоха се силни ръкопляскания. Край парапета се бяха събрали доста зрители.
— Добре щеше да е, ако имаше на какво да се седне — забеляза земният жител.
— Не е необходимо. Това не е представление, а физическо упражнение. Не поощряваме събирането на повече зрители, отколкото могат да се поберат край парапета. Предполага се, че трябва да си долу, а не тук.
— Нима можете да правите подобни неща, Селена?
— До известна степен, разбира се. Всеки лунарит може. Не съм добра като тях. Не участвувам в никакъв отбор… Сега ще последва мелето, всеки за себе си. Това е действително опасната част. Десетте души ще се намират едновременно във въздуха и всяка страна ще се опитва да накара членове от другия отбор да паднат.
— Истински да паднат?
— Колкото е възможно по-истински.
— Има ли понякога наранявания?
— Случва се. На теория това не се одобрява. Смята се за лекомислено, пък и населението не е толкова многобройно, че да си позволяваме някой да излезе от строя без действителна причина. И все пак мелетата са популярни и не успяваме да съберем необходимите гласове, за да ги обявим извън закона.
— А вие как гласувате, Селена?
— Няма значение — отвърна тя и се изчерви. — Гледайте!
Ритъмът на барабанния бой се извиши до гръм и всички участници в огромния кладенец се спуснаха навън като стрели. В средата настъпи объркване, но когато се разделиха накрая, всеки се залови здраво за някоя дръжка. Настъпи напрегнато очакване. Един се втурна, друг го последва и въздухът отново се изпълни с проблясващи тела. Повтаряше се непрекъснато.
— Воденето на резултата е сложно — заобяснява Селена. — Отбелязва се по една точка за всеки скок, по една точка за всяко докосване, две точки за всеки предизвикан пропуск, десет точки за сваляне на земята, различни наказания за нарушенията.
— Кой записва резултата?
— Има съдии, взимат предварителните решения и видеозаписи, ако има протести. Много често дори с помощта на записите не може да се стигне до решение.
Внезапно се разнесе възбуден вик, когато едно момиче в синьо прелетя край момче в червено и звучно го плесна по хълбока. Момчето, което получи удара, се бе извило встрани, но безуспешно и след като сграбчи една дръжка на стената, не успя да запази равновесие и неумело удари стената с коляното си.
— Къде гледа? — възмути се Селена. — Не я видя да се приближава.
Действията станаха по-бурни и земният мъж се умори да следи обърканите полети. От време на време някой от втурващите се участници докосваше прът и не успяваше да се задържи. Тогава всички зрители се навеждаха над парапета, сякаш се готвеха сами да полетят в пространството, за да изразят съчувствието си. Веднъж удариха по китката Марко Фор и някой извика: „Фаул!“