Фор изпусна дръжката и падна. За погледа на земния жител при лунното притегляне падането беше бавно, а гъвкавото тяло на Фор се извърташе, обръщаше и посягаше към един прът след друг, без да успее да ги хване. Другите изчакваха, сякаш по време на падането всички действия се преустановяваха. Фор се движеше твърде бързо, макар на два пъти да бе забавял падането, без да успее да се задържи за някоя ръчка.
Намираше се близо до дъното, когато с внезапно отмятане хвана един напречен прът с десния си крак и увисна надолу с главата, като се полюляваше на десет метра над пода. Поизчака с разперени ръце сред избухналите аплодисменти, а после се извъртя, изправи се и бързо се заизкачва.
— Фаул ли беше? — осведоми се земният мъж.
— Ако Джин Уонг действително е сграбчила китката на Марко, вместо да я бутне, е било фаул. Но съдията е отсъдил правилно блокиране и не вярвам Марко да подаде протест. Падна значително по-надолу, отколкото се налагаше. Обича тези избавления в последния миг, но някой ден няма да прецени правилно и ще се нарани… Охо!
Земният жител вдигна въпросителен поглед, но очите на Селена не го гледаха.
— Това е човек от службата на върховния представител — обясни тя — и вероятно търси вас.
— Защо…
— Не виждам кого другиго ще търси тук. Вие сте единственият необичаен елемент.
— Но няма причина… — поде човекът от Земята.
Обаче пратеникът — сам с тяло на земен жител или имигрант от Земята — изглежда се чувствуваше неудобно да привлича погледите на двадесетина стройни, голи хора, които сякаш придаваха на презрението си оттенък на безразличие, и се насочи право към него.
— Сър — заговори го той, — представителят Готстейн ви моли да ме придружите…
5
Жилището на Барън Невил изглеждаше по-сурово от квартирата на Селена. Книгите му бяха изложени смело, свързаният с компютър дисплей стоеше открит в единия ъгъл, а върху голямото бюро цареше безредие. Прозорците му бяха празни.
Селена влезе, кръстоса ръце и каза:
— Щом живееш немърливо, Барън, как искаш мислите ти да са в ред?
— Ще се оправя — откликна сръдливо Барън. — Защо не доведе земния жител?
— Представителят на Земята пръв го хвана. Новият представител.
— Готстейн?
— Правилно. Защо не се приготви по-рано?
— Защото ми трябваше време, за да събера данни. Не мога да работя със завързани очи.
— Добре тогава, просто ще трябва да почакаме.
Невил загриза нокътя на палеца си и после сурово огледа резултата.
— Не зная дали положението ми харесва или не… Какво ти е впечатлението от него?
— Понрави ми се — заяви уверено Селена. — Оказа се доста приятен, като се има предвид, че е землянин. Остави се да го водя. Прояви интерес. Не даваше оценки. Не се отнасяше снизходително… А пък аз не се стараех на всяка цена да не го обиждам.
— Разпитва ли още за синхротрона?
— Не, но не се наложи.
— Защо?
— Казах му, че искаш да се видиш с него и че си физик. Затова смятам, че когато се видите, ще те пита за всичко, което го интересува.
— Не му ли се видя странно да разговаря с жена туристически гид, която случайно се познава с някакъв физик?
— Защо да е странно? Разправих му, че си ми приятел. А при такива отношения професията вече няма значение и един физик би могъл да прояви снизхождение към жалък туристически гид.
— Млъкни, Селена.
— О… Слушай, Барън, струва ми се, че ако той плете някаква специална мрежа, ако ми се е лепнал, защото възнамерява чрез мен да се добере до теб, щеше да прояви известно безпокойство. Колкото по-сложна и по-глупава е всяка интрига, толкова тя е по-нестабилна и толкова по-неспокоен е авторът й. Съзнателно се държах безцеремонно. Говорих за всичко, освен за синхротрона. Заведох го на гимнастическите упражнения.
— И?
— Прояви интерес. Беше спокоен и любопитен. Каквото и да е замислил, не е нещо заплетено.
— Сигурна ли си? Все пак комисарят се добра до него преди мен. Смяташ ли, че това е добре?
— Защо да го мисля за нещо лошо? Открита покана за среща, предадена пред двадесетина лунарити, също не е нещо тайнствено.
Невил се облегна назад със сплетени на тила ръце.
— Селена, моля те, не упорствай да правиш преценки, когато не те питам. Дразниш ме. Най-напред този човек не е физик. Каза ли ти, че е такъв?
Селена се позамисли.