— Не открихме никакви значителни рушвети; и нито един, който да се припише на Хелъм. Човекът е безкомпромисно честен.
— Уверен съм, че в това отношение е така. Властта има своя собствена пазарна цена, която не винаги се измерва с банкноти.
— Но навремето ме заинтересува, макар тогава да не успях да се занимая по-подробно с въпроса, че попаднах на някого, който протестираше не срещу Хелъм, а срещу самата Електронна помпа. Присъствувах на беседата, въпреки че не аз я провеждах. Вие протестирахте, нали?
— Досещам се за случая — поде предпазливо земният жител, — но все още не мога да си спомня за вас.
— Тогава си задавах въпроса как въобще някой е способен да възразява срещу Електронната помпа на научна основа. Направихте ми доста силно впечатление, така че щом ви видях на кораба, нещо се размърда в паметта ми; и накрая се сетих. Не съм правил справка в списъка на пътниците, но позволете ми да проверя паметта си. Не сте ли доктор Бенджамин Ендрю Денисън?
— Бенджамин Алън Денисън — отвърна с въздишка човекът от Земята. — Да. Но защо възниква това сега? Истината е, че не желая да си припомня миналото. Намирам се на Луната и изпитвам силно желание да започна нов живот; от самото начало, ако е необходимо. По дяволите, дори мислех да си сменя името!
— Нямаше да ви помогне. Познах лицето ви. Нямам възражения срещу новия ви живот, доктор Денисън. Нямам намерение да ви се бъркам. Но бих искал да ви поразпитам по причини, които не са пряко свързани с вас. Не си спомням напълно възраженията ви срещу Електронната помпа. Бихте ли ми ги изложили?
— Нищо не беше всъщност. Мое предположение, опасения, че ще се промени напрегнатостта на полето на силното ядрено взаимодействие. Нищо!
— Нищо? — сега вече Готстейн прочисти гърлото си. — Моля ви, не се сърдете, че се опитвам да го разбера. Казах ви, че навремето ме заинтересувахте. Тогава не успях да се занимая с проблема, а се съмнявам, че сега ще успея да намеря необходимата информация в архивите. Цялата работа е засекретена… тогава сенаторът се провали и не желаеше да се разчуе. И все пак започвам да си припомням някои подробности. Известно време сте били колеги с Хелъм, не бяхте физик.
— Правилно. Бях радиохимик. И той беше такъв.
— Поправете ме, ако си спомням неточно, но предишната ви атестация беше много добра, нали така?
— Имаше обективни критерии в моя полза. Не си правех илюзии по отношение на собствената си личност. Бях блестящ изследовател.
— Изумително как си припомням. От друга страна, не можеше да се каже същото за Хелъм.
— Не беше особено надарен.
— И въпреки това по-късно нещата не се развиха добре за вас. В същност, когато разговаряхме — струва ми се, че доброволно се явихте при нас — работехте при някакъв производител на играчки…
— На козметични средства — поправи го Денисън със сподавен глас. — Мъжки козметични средства. Това не допринесе да ме изслушат с внимание.
— Да, не можеше да помогне. Съжалявам. Бяхте търговец.
— Търговски директор. И там се проявих блестящо. Издигнах се до вицепрезидент, преди да напусна и да дойда на Луната.
— Хелъм беше ли замесен? Искам да кажа в това, че прекратихте научната си работа?
— Моля ви! — възкликна Денисън. — Вече не е от значение. Бях там, когато Хелъм за пръв път откри превръщането на волфрама и когато започна веригата от събития, довела до Електронната помпа. Не мога да кажа точно какво щеше да стане, ако ме нямаше там. Двамата с Хелъм можехме да умрем от облъчването след месец или от ядрена експлозия шест седмици по-късно. Но аз се намирах там и отчасти заради мен Хелъм е това, което е; а заради участието си сега съм в подобно положение. По дяволите подробностите. Това удовлетворява ли ви? Защото ще се наложи да се задоволите само с толкова.
— Струва ми се, че е достатъчно. Значи имате лични основания да не обичате Хелъм?
— По онова време действително не изпитвах добри чувства към него. Пък и сега не го обичам.
— Възможно ли е в такъв случай възраженията ви срещу Електронната помпа да са били вдъхновени от желанието да погубите Хелъм?
— Възразявам срещу подобен кръстосан разпит — заяви Денисън.
— Моля? Никой от въпросите ми няма да се използува срещу вас. Задавам ги само за себе си, защото съм загрижен за Помпата и за някои други неща.
— Добре тогава, предполагам, че е възможно да се открие някаква намеса на чувствата. Тъй като мразех Хелъм, бях готов да повярвам, че славата и величието му имат фалшива основа. Мислех за Електронната помпа с надеждата да намеря някое слабо място.
— И поради това намерихте?
— Не — отвърна Денисън натъртено, като удари с юмрук по дръжката на креслото и явно се понадигна като реакция на въпроса. — Не „поради това“. Открих слабо място, но честно. Или поне аз така смятах. Не съм изобретявал слабо място, само за да проваля Хелъм.