— Да, зная.
— Явно, за тях е твърде рисковано; също като да се използуват тонове нитроглицерин в ракетни двигатели… само че още по-лошо.
— Много добре. И сега сте се заели да напишете история на Помпата.
— Неофициална, сър. Когато бъде готов ръкописът, ще ви помоля да го прочетете, ако се съгласите, така че ще се възползувам от личните ви спомени за събитията. В същност, ако имате време, бих искал още сега да се възползувам от тях.
— Мога да ви отделя малко време. Какво искате да знаете? — Хелъм се усмихвал.
За последен път се усмихнал в присъствието на Ламонт.
— Конструирането на ефективна и практична Помпа, професор Хелъм, е станало с изключителна бързина — започнал Ламонт. — Щом проектът „Помпа“…
— Проектът „Междувселенска електронна помпа“ — поправил го Хелъм, като продължавал да се усмихва.
— Да разбира се — съгласил се Ламонт и прочистил гърлото си. — Просто използувах популярното название. Щом като се поставило начало на проекта, инженерните детайли били разработени с голяма бързина и никакви отклонения.
— Вярно — заявил Хелъм с известно самодоволство. — Хората се опитваха да ме убедят, че е моя заслугата за енергичното и творческо ръководство, но не бих желал да наблягате твърде много върху това в книгата. Факт е, че в проекта участвуваха много изключително талантливи хора и не ми се иска великолепната работа на отделните членове да се затъмни от преувеличения за моята роля.
Ламонт поклатил глава с лека досада. Забележката му се сторила неуместна.
— Изобщо нямах това предвид. Става въпрос за разума на другата страна — на парахората, за да използувам популярния израз. Те са поставили началото. Ние сме ги открили след първата размяна на плутоний за волфрам, но те първи са ни намерили, за да извършат замяната, като са се облягали само на теорията, без никакъв намек, подобен на тяхната постъпка. Освен това и желязното фолио, което са ни изпратили…
Усмивката на Хелъм изчезнала и то завинаги. Той се намръщил и казал на висок глас:
— Символите въобще не бяха дешифрирани. Нищо в тях…
— Геометричните фигури са били разбрани, сър. Прегледах ги и е напълно ясно, че указват каква да бъде геометрията на Помпата. Струва ми се, че…
Хелъм избутал назад стола си с гневно стържене.
— Да ги нямаме такива, млади човече — рекъл той. — Ние свършихме цялата работа, а не те.
— Да… но не е ли вярно, че те…
— Че те какво?
В този миг Ламонт осъзнал каква буря от емоции е предизвикал, но не разбирал причината. Продължил неуверено:
— Че са по-интелигентни от нас… че са извършили действителната работа. Нима има някакво съмнение в това, сър?
Хелъм се бил изправил на крака със зачервено лице.
— Има всякакви съмнения — викнал той. — Няма да позволя мистицизъм по този въпрос. Твърде много мистицизъм се е натрупал. Вижте какво, млади човече — той пристъпил към все още седналия и напълно смаян Ламонт, заканил му се с дебелия си пръст, — ако във вашата история се прокарва становището, че сме били марионетки в ръцете на парахората, тя няма да бъде издадена от нашия институт или въобще, ако ме питат мен. Не ще позволя човечеството и неговият разум да бъдат унижавани и няма да допусна парахората да се издигат в ролята на божества.
На Ламонт не му оставало друго освен да си отиде озадачен, много разстроен, задето е предизвикал враждебност там, където очаквал да намери доброжелателство.
След това установил, че историческите му източници внезапно започнали да пресъхват. Същите хора, които преди седмица били достатъчно словоохотливи, сега не си спомняли нищо и нямали време за нови срещи.
Отначало Ламонт се дразнел, а после постепенно започнало да го обзема гняв. Погледнал под друг ъгъл на събрания материал и докато преди само питал, сега започнал да притиска и да настоява. Когато го срещал някъде из отдела, Хелъм се смръщвал и гледал сякаш през него, а на свой ред Ламонт му хвърлял презрителни погледи.
В резултат Ламонт установил, че основната му кариера, на паратеоретик започнала да запада и все по-твърдо навлизал във втората си специалност — историк на науката.
6 (продължение)
— Проклетият му глупак — измърмори Ламонт, като си припомни. — Трябваше да бъдеш там, Майк, за да го видиш как изпадаше в паника при всяко предположение, че другата страна е била движеща сила. Поглеждам назад и се чудя как е било възможно да се срещнеш с него, дори случайно, и да не ти е ясно, че ще реагира по този начин. Бъди благодарен, че никога не се е налагало да работиш с него.