Това беше знак за оттегляне. Денисън си отиде, а Готстейн се загледа замислено след него.
7
Денисън отвори вратата с ръка. Имаше ръчка, която щеше да я отвори автоматично, но в просъницата не успя да я намери.
Тъмнокосият мъж с лице, което бе отпуснато сякаш се въсеше каза:
— Извинете… Да не съм подранил?
Денисън повтори думата, за да си даде време да разбере какво става.
— Подранил? Не, май… аз съм окъснял.
— Обадих ви се. Уредихме си среща…
Сега Денисън разбра.
— Да. Вие сте доктор Невил.
— Точно така. Мога ли да вляза?
С тези думи прекрачи прага. Стаята на Денисън беше малка и разхвърляното легло заемаше по-голямата част от свободното пространство. Вентилаторът тихичко свистеше.
— Надявам се, че сте спали добре? — осведоми се Невил с безсмислена учтивост.
Денисън погледна пижамата си и прокара ръка по разрошените си коси.
— Не — отвърна той рязко. — Прекарах отвратителна нощ. Ще ме извините ли за малко, докато си придам по-приличен вид?
— Разбира се. Какво ще кажете, ако междувременно приготвя закуската? Вероятно не сте запознат с устройствата.
— Ще ми направите услуга — увери го Денисън.
Той се появи след около двадесет минути — измит, обръснат, облякъл панталони и фланелка.
— Надявам се, че не съм развалил душа. Спря и не успях да го пусна отново.
— Водата е под режим на разпределение. Получавате само определено количество. Тук сте на Луната, докторе. Позволих си да приготвя бъркани яйца и топла супа за двама ни.
— Бъркани…
— Така ги наричаме. Земните хора едва ли биха се съгласили.
— О! — възкликна Денисън.
Седна без особено въодушевление и опита кашестата жълтеникава смес, която събеседникът му наричаше бъркани яйца. Сдържа гримасата си при първото вкусване, а после храбро преглътна и бръкна втори път с вилицата.
— С течение на времето ще свикнете — успокои го Невил, — а е изключително хранително. Мога да ви предупредя, че високото съдържание на протеини и слабото притегляне ще намалят нуждите ви от храна.
— Толкова по-добре — отвърна Денисън, като прочисти гърлото си.
— Селена ми разправи, че възнамерявате да останете на Луната — продължи Барън.
— Такова е намерението ми — потвърди Денисън. Потърка очи. — Макар да прекарах ужасна нощ. Подложи на изпитание решимостта ми.
— Колко пъти падахте от леглото?
— Два пъти… Предполагам, че е обичайно.
— За хора от Земята — неизбежно. В будно състояние можете да ходите, като се съобразявате с лунното притегляне. Когато спите, се въртите също като на Земята. Но поне при слабото притегляне падането не причинява болка.
— Вторият път съм спал известно време на пода, преди да се събудя. Не си спомням кога съм паднал. По дяволите, какви мерки взимате?
— Не бива да пренебрегвате периодичните проверки на сърдечния ритъм, кръвното налягане и така нататък, за да сте сигурен, че промяната в притеглянето не предизвиква прекалено напрежение.
— Предупредиха ме многократно за това — изрази отвращението си Денисън. — В същност имам определени часове за следващия месец. И хапчета ми предписаха.
— Е, добре — откликна Невил, сякаш приключваше с някаква дреболия. — След седмица вероятно няма да имате никакви неприятности… Ще се нуждаете и от подходящо облекло. Тези панталони няма да ви вършат работа, а тънката ви горна дреха въобще не е от полза.
— Навярно има някакво място, откъдето се купуват дрехи.
— Разбира се. Ако успеете да я намерите, когато не е заета, сигурен съм, че Селена с удоволствие ще ви помогне. Тя ме уверява, че сте свестен човек, докторе.
— Възхитен съм, че мисли така.
След като глътна лъжица супа, Денисън я гледаше, сякаш се чудеше какво да прави с останалата. Зае се мрачно да я довърши.
— Тя е сметнала, че сте физик, но естествено, е сгрешила.
— Следвал съм радиохимия.
— И като такъв отдавна не сте работили, докторе. Тук може и да сме малко отдалечени, но не чак толкова. Вие сте една от жертвите на Хелъм.
— Толкова много ли са, че говорите за тях като за група?
— Защо не? Цялата Луна е една от жертвите на Хелъм.
— Луната?
— Така да се каже.
— Не ви разбирам.
— На Луната нямаме станции с електронни помпи. Не са изградени поради липсата на сътрудничество от страна на паравселената. Нито една пратка волфрам не бе приета.
— Доктор Невил, сигурно не искате да намекнете, че и това е дело на Хелъм.
— В отрицателен смисъл — да. Защо само паравселената да може да постави основите на помпена станция? Защо самите ние да не го направим?