— С цената на предизвиканата в целия свят тревога и безнадеждност? Разбира се, че не. Все едно да се чупят лешници с ядрени експлозии. Не, уверен съм, че Ламонт е искрен. В същност навремето и аз самомнително стигнах до подобни схващания.
— Защото и вие се подбуждате от омраза към Хелъм.
— Аз не съм Ламонт. Не реагирам като него. Все пак храня някаква смътна надежда, че на Луната ще мога да изследвам проблема без намесата на Хелъм и без емоционалността на Ламонт.
— Тук на Луната?
— Тук на Луната. Мислех, че ще успея да се възползувам от синхротрона.
— Затова ли се интересувате от него?
Денисън кимна утвърдително.
— Наистина ли смятате, че ще се доберете до синхротрона? — попита го Невил. — Знаете ли откога се трупат искания?
— Възнамерявах да си осигуря сътрудничеството на някои учени от Луната.
Невил се изсмя и поклати глава.
— Ние имаме почти толкова малко изгледи колкото и вие… Но ще ви кажа какво сме в състояние да направим. Ще ви предоставим място; дори ще ви дадем някои второстепенни уреди. Не зная доколко полезни ще ви бъдат нашите устройства, но все ще успеете да свършите нещо.
— Предполагате ли, че ще успея да правя наблюдения от полза за паратеорията?
— Ще зависи отчасти от изобретателността ви. Надявате ли се да докажете теориите на този Ламонт?
— Или да ги опровергая. Може би.
— Ако въобще постигнете някакъв резултат, ще ги опровергаете. Не се съмнявам в това.
— Напълно ясно е, че не съм следвал физика, нали? — попита Денисън. — Защо с такава готовност ми предлагате място?
— Защото идвате от Земята. Казах ви, че ценим това, а навярно самообразованието ви като физик също ще се окаже от полза. Селена гарантира за вас, нещо, на което отдавам повече значение, отколкото вероятно би трябвало. А и всички сме пострадали от Хелъм. Щом искате да се реабилитирате, ще ви помогнем.
— Извинете ме, ако прозвучи цинично. Какво очаквате да получите в замяна?
— Помощта ви. Между земните и лунните учени съществува известно разбирателство. Вие сте човек от Земята, дошъл доброволно на Луната и ще послужите като мост между нас в интерес и на двете страни. Вече сте се срещали с новия представител и е възможно като се реабилитирате едновременно с това да ни реабилитирате и нас.
— Искате да кажете, че ако с работата си успея да отслабя влиянието на Хелъм, това ще бъде от полза и за лунната наука.
— Каквото и да направите, сигурно ще бъде от полза… Но май трябва да ви оставя да се наспите. Обадете ми се през следващите няколко дена и ще се погрижа да ви настаня в някоя лаборатория. И — той се огледа — да ви намеря по-удобно жилище.
Ръкуваха се и Невил си отиде.
8
— Предполагам — подхвана Готстейн, — че колкото и досаден да е бил постът ви, докато се готвите да го напуснете, изпитвате лека болка.
Монтес повдигна красноречиво рамене.
— Доста голяма болка, когато си помисля за връщането към пълното земно притегляне. Затруднено дишане, болки в краката, изпотяване. Непрекъснато ще се обливам в пот.
— Някой ден ще настъпи и моят ред.
— Послушайте съвета ми. Никога не оставайте тук за повече от два месеца без прекъсване. Пет пари не давам какво ще ви кажат лекарите или на какви изометрични упражнения ще ви подложат… Връщайте се на Земята всеки шестдесети ден и оставайте поне една седмица. Трябва да си запазите усещането за земното притегляне.
— Няма да го забравя… О, срещнах се с моя приятел.
— Кой приятел по-точно?
— Мъжът, с когото пътувахме заедно на идване. Мислех, че ще си го спомня и действително така стана. Казва се Денисън, радиохимик е. Припомних си доста точно някои неща за него.
— Аха?
— Сетих се за една негова неразумна постъпка и се опитах да го поразпитам. Противопостави се по доста изтънчен начин. Говореше разсъдливо — толкова разумно, че изпитах подозрение. Някои смахнати развиват привлекателна разсъдливост; своего рода отбранителен механизъм.
— О, господи! — възкликна Монтес явно измъчен. — Май не ви разбирам. Ще поседна, ако нямате нищо против. Задъхах се да мисля дали всичко е правилно опаковано и за земното притегляне… Каква неразумна постъпка?
— Навремето се опита да ни убеди, че Електронните помпи са опасни. Смяташе, че те ще взривят Вселената.
— Наистина ли? А ще я взривят ли?
— Надявам се, че няма. Тогава го отпратихме доста безцеремонно. Нали знаете, когато учените работят върху нещо на границата на разбираемото, те се изнервят. Навремето познавах един психиатър, който наричаше този синдром „кой знае?“ Ако не се добирате до необходимите ви познания чрез нищо, което предприемате, накрая си казвате „Кой знае какво ще стане?“ и се намесва въображението ви.