— Благодарен съм — отвърна равнодушно Броновски, — макар че понякога и ти не си ангел.
— Не се оплаквай. С работа като твоята нямаш проблеми.
— И никакъв интерес. Кой обръща внимание на подобна работа, освен самият аз и още пет души в целия свят. Може би още шестима… ако помниш.
— О, добре де — спомни си Ламонт.
4
Спокойната външност на Броновски не можела да излъже никого, който го познавал поне малко по-добре. Имал проницателен ум и не изоставял даден проблем, докато не му намери решение или не го разнищи докрай и установи, че не съществува никакво решение.
Да вземем например етруските надписи, върху които бе изградил славата си. Езикът е бил жив до първия век преди новата ера, но културният империализъм на римляните не оставил нищо след себе си и етруският изчезнал почти напълно. Малкото надписи, оцелели от римските погроми, и още по-зле — от безразличието, са написани с гръцки букви, за да могат да се произнасят, но нищо повече. Етруският език вероятно нямал никаква връзка със заобикалящите го езици; изглеждал твърде архаичен; по всичко личи, че дори не е бил индоевропейски.
Поради това Броновски се заел с друг език, който също нямал връзка със заобикалящите го езици; изглеждал твърде архаичен; вероятно дори не бил индоевропейски, но той бил жив и на него говорели хората в район не много отдалечен от мястото, където на времето живели етруските.
Как стои въпросът с езика на баските? — питал се Броновски. И използувал този език като ръководно начало. Други преди него също правили подобни опити и се отказвали. Но Броновски устоял.
Работата се оказала трудна, защото баският — изключително сложен език сам по себе си — помагал само най-общо. В процеса на работата Броновски откривал все повече причини да подозира съществуването на културни връзки между древните обитатели на Северна Италия и Северна Испания. Дори успял да изгради доста вероятно предположение за масово разселване на предкелтски племена, разпространили в Западна Европа език, чиито единствени оцелели далечни роднини били етруският и баският. За две хиляди години обаче езикът на баските еволюирал и бил замърсен с доста испански думи. Да се опита най-напред да установи началната му структура по времето на римляните и след това да го свърже с етруския, било изключително трудно интелектуално постижение и Броновски изненадал напълно филолозите в света с успеха си.
Самите преводи на етруските надписи се оказали изключително скучни и лишени от всякакво значение; повечето били обикновени надгробни надписи. Но преводът им смайвал и придобил изключителна стойност за Ламонт.
Не и в началото. За да бъдем напълно откровени, преводите били направени пет години, преди Ламонт да научи, че някога е съществувал народ като етруските. Но тогава Броновски дошъл в университета, за да изнесе традиционната годишна лекция и Ламонт, който обикновено отбягвал задължението да присъствува като член на факултета, този път отишъл.
Не защото разбирал от какво голямо значение е лекцията или защото изпитвал някакъв интерес. Просто ходел с една току-що дипломирала се студентка и трябвало или да присъствува на лекцията, или да отиде на музикален фестивал, който той на всяка цена искал да избегне. Връзката му не била задълбочена, доста незадоволителна от гледна точка на Ламонт и само временна, но тя го отвела на лекцията.
В същност той останал доволен. Далечната етруска цивилизация за първи път влязла в съзнанието му като нещо интересно, а проблемът да се дешифрира непознат език му се видял обаятелен. Като младеж той с удоволствие решавал криптограми, но се отказал от тях заедно с други детинщини в полза на значително по-трудните криптограми, задавани от природата, и накрая попаднал в паратеорията.
Лекцията на Броновски обаче го върнала към младежката наслада от бавното разгадаване на привидно случайно събрани и комбинирани символи, съчетани достатъчно трудно, за да придадат голяма стойност на задачата. Броновски бил специалист по криптограми от най-висока класа и Ламонт се наслаждавал от описанието му как разумът бавно навлиза в неизвестното.
Всичко това нямало да доведе до нищо — тройното съвпадение; посещението на Броновски в университетското градче, младежкото увлечение на Ламонт по криптограми, връзката с привлекателната млада дама, — ако Ламонт на следващия ден не се бил срещнал с Хелъм и изпаднал решително — а както установил по-късно и завинаги, — в немилост.