— Искаш да кажеш, че няма изход?
— Има, разбира се, но не по прекия път. Не по пътя на Ламонт.
— И какъв е той?
— Решението на Ламонт е да накара насила да изоставят Помпата, но не бива просто да се върнем назад. Невъзможно е да се вкара пилето обратно в яйцето, виното в гроздето, момчето в утробата. Когато искаш бебето да остави часовника, не се опитваш да му обясниш, че трябва да постъпи така… предлагаш му нещо, което ще му хареса повече.
— И какво е то?
— Е, именно тук не съм толкова уверен. Имам една идея, проста идея — може би прекалено проста, за да се осъществи. — основава се върху напълно очевидния факт, че числото две е смешно и не може да съществува.
В продължение на минута мълчаха, а след това Селена заговори със също така вглъбен глас като неговия.
— Позволи ми да отгатна същността на думите ти.
— Не зная дали в тях има някаква същност.
— Нека все пак да опитам. Навярно е логично да се предполага, че само нашата Вселена може да съществува или съществува, тъй като е единствената, в която живеем и познаваме. Но щом се получат доказателства, че има и втора вселена — паравселена, както я наричаме, — тогава става изключително смешно да се предполага, че съществуват само две вселени. Щом съществува втори свят, тогава може да има безкраен брой вселени. Между единицата и безкрайността в случаи като този няма реални числа. Не само числото две, но всяко крайно число е смешно и не може да съществува.
— Точно така раз… — поде Денисън. Отново настъпи мълчание. Той се надигна в седнало положение и погледна надолу към скритата в скафандъра жена. — По-добре ще е да се връщаме в града.
— Просто отгатвах — каза тя.
— Не, не е така. Каквото и да беше, не е просто отгатване.
11
Барън Невил я гледа известно време втренчено като онемял. Тя спокойно отвърна на погледа му. Панорамата по прозорците й отново беше променена. На един от тях сега се виждаше Земята — малко повече от половината кълбо.
— Защо? — попита той накрая.
— В действителност стана случайно — отвърна тя. — Разбрах същността и бях прекалено възбудена, за да премълча. Трябваше още преди няколко дни да ти го разправя, но се опасявах, че реакцията ти ще бъде точно такава.
— И така, той е разбрал. Ама че глупачка!
Тя се намръщи.
— Какво е научил? Само каквото рано или късно щеше да отгатне — че не съм туристически гид, а твоя интуитивистка. Интуитивистка, която няма понятие от математика, за бога. И какво като го знае? Има ли значение, че притежавам интуиция? Неведнъж си ми казвал, че моята интуиция няма стойност, докато не се подкрепи с математична точност и експериментални наблюдения. Колко пъти си ми разправял, че и най-натрапчивата интуиция може да е погрешна? Тогава каква стойност ще има за него голият интуитивизъм?
Невил пребледня, но Селена не успя да установи дали е от гняв или от опасения.
— Ти си друга — рече той. — Нима твоята интуиция не се е оказвала винаги вярна? Когато си бивала сигурна?
— Аха, но той не го знае, нали?
— Ще се досети. Ще отиде при Готстейн.
— И какво ще му разправи? Все още няма представа с какво се занимаваме.
— Дали?
— Не. — Тя се изправи и се отдалечи. Обърна се към него и викна. — Не! Недостойно е от твоя страна да подмяташ, че ще ви предам теб и останалите. Щом нямате доверие в честността ми, то доверете се на здравия ми разум. Няма смисъл да им казвам. Каква полза ще имат те от това, а и ние, ако всички загинем?
— О, моля те, Селена! — Невил махна с ръка отвратен. — Не започвай отново.
— Не. Слушай. Той разговаря с мен и ми описа работата си. Ти ме криеш като тайно оръжие. Разправяш ми, че съм по-ценна от всякакъв уред или обикновен учен. Играеш си на своите конспирации, настояваш всички да продължават да ме мислят за туристически гид и нищо повече, така че голямата ми дарба да е винаги на разположение на лунаритите. На теб. И какво постигаш?
— Ти си с нас, не е ли така? Колко време предполагаш, че ще останеш на свобода, ако те…
— Непрекъснато повтаряш подобни неща. Но кой се намира в затвора? Кой е спрян? Къде са доказателствата за голямата конспирация, която виждаш във всичко около себе си? Земните хора не допускат теб и приятелите ти до своите големи инсталации много повече, защото ти ги предизвикваш към това, отколкото от зложелателство. А за нас беше по-скоро от полза, отколкото във вреда, защото ни принуди да изобретим други, по-ефикасни устройства.
— Основаващи се върху твоето теоретично прозрение, Селена.