— Има ли карти?
— Разбира се. Не можем да работим като слепи.
— Искам да кажа дали ти лично имаш.
— Не, нямам със себе си, но за този район не се нуждая от карта — добре го познавам. Като дете се разхождах насам. Тези коридори са стари. Повечето от новите коридори — мисля, че пробиваме от три до пет километра нови коридори годишно — са на север. И из тях в никакъв случай не бих могла да се оправя без карта. Навярно дори и с карта.
— Накъде сме се запътили?
— Обещах ти необичайна гледка — не, не съм аз, така че не го казвай — и ще я видиш. Най-необичайната мина на Луната и то напълно встрани от обикновените туристически маршрути.
— Да не би на Луната да има диаманти?
— Нещо по-добро.
Тук стените на коридорите бяха без мазилка, от сива скала, бледо, но достатъчно осветени от електролуминисцентни ивици. Температурата беше приятна, постоянна, умерена, а вентилацията толкова ефикасна, че нямаше никакво усещане за течение. Тук трудно можеше да се помисли, че само на няколко десетки метра по-нагоре се разстила повърхност, подложена последователно на изпичане и замръзване, когато Слънцето идва и си отива по своя двуседмичен път от хоризонт до хоризонт, потъва и после отново се връща.
— Всичко херметизирано ли е? — попита Денисън, внезапно досетил се с неприятно чувство, че се намира недалеч от дъното на океан от вакуум, простиращ се до безкрайност.
— О, да. Тези стени са непроницаеми. Освен това са натъпкани с датчици. Ако в която и да е част на коридорите въздушното налягане спадне с десет процента, ще се надигне такъв рев и вой на сирени, какъвто никога не си чувал, и ще заблестят толкова стрелки и надписи, насочващи те към безопасни места, колкото никога не си виждал.
— Често ли се случва?
— Рядко. Май никой не е загинал от липса на въздух — поне през последните пет години. — После продължи с внезапна отбранителна нотка в гласа. — И на Земята имате природни бедствия. Голямо земетресение или приливна вълна могат да убият хиляди.
— Не споря, Селена. — Вдигна ръце. — Предавам се.
— Добре де — успокои се тя. — Нямах намерение да се горещя… Чуваш ли нещо?
Тя се спря заслушана.
Денисън също се вслуша и поклати глава. Внезапно се огледа.
— Толкова е тихо? Къде са другите хора? Сигурна ли си, че не сме се загубили?
— Това не е естествена пещера с неизследвани коридори. Нали имате такива на Земята? Виждала съм снимки.
— Да, повечето от тях са варовикови пещери, образувани от водата. На Луната навярно няма подобно нещо?
— Така че не можем да се загубим — усмихна се Селена. — И ако сме сами, трябва да го отдадеш на суеверието.
— На какво? — Денисън сякаш се стресна и по лицето му се изписа израз на неверие.
— Не го прави — посъветва го тя. — Ще станеш целият в бръчки. Така е добре. Изглади си кожата. Знаеш ли, изглеждаш много по-добре, отколкото когато пристигна. Дължи се на слабото притегляне и на упражненията.
— И на опитите да не изоставам от темпото на някои голи млади дами, които имат необичайно много свободно време и необичайно много няма какво друго да правят, освен да работят в празнични дни.
— Ето, че отново се отнасяш към мен като към туристически гид, а и не съм гола.
— При това дори голотата не е толкова страшна, колкото интуитивизмът… Но какво разправяше за суеверие?
— В същност не е точно суеверие, но повечето хора от града стоят настрана от тази част на коридорите.
— А защо?
— Поради онова, което ще ти покажа. — Повървяха още малко. — Сега чуваш ли?
Тя спря и Денисън неспокойно се заослушва.
— За лекия шум на капки ли става дума? Туп… туп… Това ли имаш предвид?
Селена затича бавно пред него с дългите стъпки и бавните движения на лунарит, който бяга, без да бърза. Последва я, като се опитваше да имитира походката й.
— Ето… ето…
Погледът на Денисън проследи нетърпеливо сочещия пръст на Селена.
— Господи! — възкликна той. — Откъде се е взела?
Явно капеше вода. Всяка капка падаше бавно в малко керамично корито, което отвеждаше водата в скалната стена.
— От скалите. Знаеш, на Луната имаме вода. По-голямата част извличаме чрез изпичане от гипса; достатъчно за нуждите си, тъй като доста добре я пестим.
— Зная. Зная. Досега все още не съм успял да се изкъпя нормално на душа. Не ми е понятно как успявате да се поддържате чисти.
— Казвала съм ти. Първо се намокряш. После спираш водата и се намазваш с малко миещ препарат. Разтриваш го… О, Бен, не искам отново да ти обяснявам всичко. Пък и на Луната няма от какво да се цапаш много… Но не говорехме за това. На едно или две места има действителни находища от вода, обикновено под формата на лед близо до повърхността в сянката на някоя планина. Ако го намерим, започва да капе, докато се изчерпа. Това тук капе, откакто пробиха коридора преди осем години.