— Но откъде идва суеверието?
— Явно водата е най-ценното природно богатство, от което зависи животът на Луната. Пием я, с нея се мием, произвеждаме храните си, добиваме кислород и всичко поддържаме с нея. Неизменно предизвиква благоговение. Щом откриха находището, изоставиха плановете да се продължат коридорите в тази посока, преди водата да се изчерпа. Дори не измазаха стените.
— Това ми звучи направо като суеверие.
— Ами… по-скоро някакво страхопочитание. Не се очакваше да продължи повече от няколко месеца; обикновено толкова е животът на подобни капилища. А след като навърши първата си година, това капилище започна да изглежда вечно. В същност така се и нарича — „Вечното“. Ще видиш, че дори на картите е отбелязано. Естествено, хората му отдават особено значение и изпитват чувството, че ако спре, ще означава нещастие.
Денисън се изсмя.
— Никой не го вярва наистина — продължи разгорещено Селена, — но всеки поне го допуска. Нали разбираш, то в същност не е вечно и все някога трябва да пресъхне. Сега скоростта на капене е едва една трета от първоначалната при откриването му, така че бавно се изчерпва. Вероятно хората си мислят, че ако спре, докато са тук, нещастието ще ги засегне и тях. Поне това е разумен начин да се обясни нежеланието им да идват.
— Предполагам, че ти не вярваш в това.
— Не е от значение дали вярвам или не. Разбираш ли, уверена съм, че няма да пресъхне така внезапно, че да обвинят конкретно някого. Просто ще капе все по-бавно и никой няма да успее да засече точното време, по което ще спре. Защо да се безпокоя тогава?
— Съгласен съм с теб.
— Но — премина тя гладко на друга тема — други неща ме безпокоят и бих искала да ги обсъдя с теб, докато сме сами. — Тя простря одеялото и седна върху него с кръстосани крака.
— И затова ли ме доведе тук? — Той се отпусна на хълбок и лакът с лице към нея.
— Ето, че сега можеш да ме гледаш спокойно. Започваш да свикваш с мен… А на Земята също е имало периоди, когато не се е възразявало срещу полуголотата.
— Периоди и места — съгласи се Денисън, — но не и след като премина кризата. През моя живот…
— Да постъпваш на Луната, както постъпват лунаритите, е добро правило за поведение.
— Ще ми кажеш ли защо ме доведе? Или трябва да подозирам, че възнамеряваш да ме прелъстиш?
— Мога да прелъстявам напълно удобно и у дома, благодаря ти. Става въпрос за нещо друго. Най-добре щеше да е на повърхността, но подготовката за излизане можеше да привлече внимание. А идването тук — не. И това е единственото място в града, където няма голяма вероятност да ни прекъснат. — Тя се поколеба.
— Е? — подкани я Денисън.
— Барън е ядосан. В същност много е разгневен.
— Не ме изненадва. Предупредих те, че ще се ядоса, ако го уведомиш, че зная за дарбата ти на интуитивистка. Защо сметна за толкова необходимо да му разправиш?
— Защото е трудно да крия нещо за по-дълго от моя… другар. Макар вероятно за него това да е вече минало.
— Съжалявам.
— О, и без това всичко вървеше към своя край. Продължи достатъчно дълго. Повече ме безпокои — значително повече, — че той бурно отказа да приеме твоето тълкувание на експериментите с пионизатора, които проведе след наблюденията на повърхността.
— Казах ти, че така ще стане.
— Разправи, че бил видял резултатите ти.
— Само хвърли поглед върху тях и изръмжа нещо.
— Доста разочароващо е. Всеки ли вярва само онова, което му се иска?
— Докато е възможно. Понякога и след това.
— А ти?
— Искаш да попиташ дали и аз съм човешко същество? Напълно. Не вярвам, че съм наистина стар. Уверен съм, че съм доста привлекателен. Убеден съм, че ме търсиш, защото ме смяташ за обаятелен, дори и когато настояваш да говорим за физика.
— Не! Питам сериозно!
— Е, добре, навярно Невил ти е обяснил, че данните, които съм събрал, не са достатъчно значими, за да са извън областта на възможната грешка и по тази причина са съмнителни, а това е напълно вярно… И все пак предпочитам да вярвам, че са със значението, което очаквах да имат още от началото.
— Само защото искаш да им повярваш?
— Не само затова. Погледни на това по следния начин. Да предположим, че Помпата не е опасна, но аз продължавам да мисля, че представлява някаква опасност. В такъв случай ще се окаже, че съм глупак и научният ми престиж ще пострада жестоко. Но аз и без това съм глупак в очите на хората, от които зависи всичко, и нямам никакъв научен престиж.