— Защо е така, Бен? Няколко пъти правиш подобни намеци. Ще ми разправиш ли цялата история?
— Ще се изненадаш колко малко има за разправяне. На двадесет и пет години все още бях такова дете, че трябваше да се забавлявам, като обидих един глупак, без друга причина освен дето си беше бунак. Тъй като не беше виновен за лудостта си, в същност аз се оказах по-големият дурак. Обидите ми го издигнаха на висота, до която по друг начин никога не би се добрал…
— За Хелъм ли говориш?
— Да, разбира се. И докато той се издигаше, аз падах. И накрая изпаднах… на Луната.
— Толкова ли е зле?
— Не, дори си мисля, че е доста добре. Затова нека кажем, че по доста заобиколен път ми е направил услуга… И да се върнем към онова, за което говорех. Току-що обясних, че ако вярвам в опасността от Помпата и сгреша, не губя нищо. От друга страна, ако вярвам, че Помпата е безопасна, и сгреша, ще допринеса за гибелта на света. Вярно, вече съм изживял по-голямата част от живота си и вероятно ще успея да убедя себе си, че нямам значими причини да обичам човечеството. Но само няколко души са ми сторили зло и ако в отплата навредя на всички, ще бъде проява на безсъвестно лихварство. Освен това, ако предпочиташ някоя не толкова благородна причина, вземи предвид дъщеря ми. Точно преди да се отправя за Луната, тя подаде молба да й разрешат да има дете. Вероятно ще получи разрешение и не след дълго ще стана — ако нямаш нищо против да го кажа — дядо. Иска ми се да съм сигурен, че внучето ми ще изживее нормалния си живот. Затова предпочитам да вярвам, че Помпата е опасна, и да постъпвам в съответствие с това убеждение.
— Но аз трябва да зная — настоя Селена. — Помпата опасна ли е или не? Искам да кажа, истината, а не какво всеки иска да вярва?
— Аз ще ти задам този въпрос. Ти си интуитивистка. Какво ти подсказва интуицията?
— Точно това ме безпокои, Бен. Не съм уверена нито в едното нито в другото. Клоня да чувствувам, че Помпата е вредна, но навярно е така, защото искам да го повярвам.
— Добре. Може би наистина си убедена. Защо?
Селена се усмихна унило и повдигна рамене.
— Ще бъде забавно, ако се окаже, че Барън греши. Когато се смята за сигурен, е толкова неприлично самоуверен.
— Зная. Искаш да видиш лицето му, когато бъде принуден да отстъпи. Добре ми е известно колко силно може да бъде подобно желание. Например, ако Помпата е опасна, и успея да го докажа, вероятно е да се предположи, че ще ме възвеличат като спасител на човечеството и въпреки това се заклевам — по-интересно ще ми бъде да видя изражението върху лицето на Хелъм. Не се гордея с това чувство, затова предполагам, че ще настоявам заслугата да се подели по равно между мен и Ламонт, който все пак е положил доста усилия, и да огранича удоволствието си, като наблюдавам лицето на Ламонт, докато той гледа лицето на Хелъм. Тогава дребнавостта ще бъде по-ниска с една степен… Но започвам да дрънкам глупости… Селена?
— Да, Бен?
— Кога разбра, че си интуитивистка?
— Не зная точно.
— Предполагам, че в колежа си изучавала физика?
— О, да. И малко математика, но не се справях добре с нея. Като си помисля — не бях особено добра по физика. Когато изпадах в отчаяние, обикновено отгатвах отговорите, разбираш ли, отгатвах какво се налага да направя, за да получа точните отговори. Често се получаваше и тогава ме караха да обясня как съм постъпила, а аз не успявах да отговоря добре. Подозираха ме, че си служа с измама, но никога не доказаха подобно нещо.
— Не заподозряха ли, че е интуитивизъм?
— Мисля, че не. Но и аз самата не го знаех. Докато… ами един от първите ми приятели беше физик. В същност той е баща на детето ми. Беше изправен пред проблем във физиката, обясни ми го, докато след това лежахме в леглото, предполагам като нещо, за което да поговорим. „Знаеш ли на какво ми прилича?“ попитах го аз и му разправих. Опитал се да го изпълни просто на шега — каза ми, — и успял. В същност това беше първата стъпка към пионизатора, за когото твърдиш, че е много по-добър от протонния синхротрон.
— Искаш да кажеш, че това е било твоя идея? — Денисън постави пръст под капещата вода и се поколеба, когато се готвеше да го пъхне в устата си. — Тази вода чиста ли е?
— Напълно стерилна — успокои го Селена. — Постъпва в общия резервоар за обработка. Но е наситена със сулфати, карбонати и някои други неща. Вкусът й няма да ти се понрави.
Денисън си изтри пръста в гащетата.
— Ти си изобретила пионизатора?
— Не съм го изобретила. Мой е първоначалният замисъл. Беше необходим голям труд, положен главно от Барън.