Денисън поклати глава.
— Знаеш ли, Селена, ти си изумително явление. Трябва да те поставят под наблюдението на молекулярни биолози.
— Така ли? Не смятам, че ще бъде много забавно.
— Преди около половин век голямото увлечение по генното инженерство достигна върха си…
— Зная. Провали се и съдилищата го изхвърлиха. Сега е незаконно — всички подобни изследвания, — доколкото изобщо могат да се обявяват за незаконни изследванията. Познавам хора, които въпреки това са работили в тази насока.
— Не се съмнявам. А върху интуитивизма?
— Не, не вярвам.
— Аха. Но ето какво искам да изтъкна. В разгара на увлечението по генното инженерство беше направен опит да се стимулира интуитивизмът. Разбира се, всички велики учени са притежавали интуиция и се смяташе, че тя е единственият лост на творчеството. Можеше да се твърди, че по-силната интуиция е продукт на комбинация от гени, и се правеха най-различни предположения каква е тази комбинация.
— Подозирам, че съществуват голям брой възможни типове, които отговарят на условията.
— А аз допускам, че ако се справяш с интуицията си, навярно си права. Но имаше и хора, които настояваха, че един ген или малка група, свързани помежду си гени, е от особено значение за комбинацията и поради това може да се говори за ген на интуицията… После цялата работа се провали.
— Както вече казах.
— Но преди да се сгромоляса — продължи Денисън, — бяха направени опити да се изменят гени, за да се повиши силата на интуитивизма, и някои твърдяха, че е постигнат известен успех. Променените гени бяха внесени в общия фонд, сигурен съм, и ако случайно си наследила… Дали някой от прародителите ти не е участвувал в програмата?
— Доколкото зная, не е — отвърна Селена, — но не мога да го изключа. Не съм уверена, може някой от тях и да е участвувал… Ако нямаш нищо против, не възнамерявам да разследвам въпроса. Не желая да зная.
— Навярно не. Цялата тази област стана изключително непопулярна за хората и всеки, който може да се сметне за продукт на генното инженерство, няма да бъде посрещнат много радушно… Разправяха например, че интуитивизмът се придружава от някои нежелателни качества.
— Прекрасно, благодаря ти.
— Така говорят. Когато притежаваш интуиция, предизвикваш известна завист и вражда у другите. Дори такъв кротък и подобен светец интуитивист като Майкъл Фарадей е вдъхнал завист и омраза на Хъмфри Дейви. Кой може да твърди дали не е необходим някакъв недостатък в характера, за да пораждаш завист. А в твоя случай…
— Предполагам — прекъсна го Селена, — че не предизвиквам завист и омраза у теб?
— Струва ми се, че не. Но какво ще кажеш за Невил?
Селена замълча.
— Когато сте се сприятелили с Невил — продължи Денисън, — сигурно вече си била известна интуитивистка.
— Не бих казала чак известна. Зная, че някои физици го подозираха. Но и тук, както и на Земята, не обичат да отдават заслуженото и навярно повече или по-малко са се самоубеждавали, че казаното от мен е просто безсмислено досещане. Барън, естествено, знаеше.
— Разбирам — проточи Денисън и млъкна.
Устните на Селена потръпнаха.
— Подозирам, че искаш да кажеш: „Охо, затова се занимава с теб“.
— Не, естествено не, Селена. Достатъчно привлекателна си, за да те желаят заради самата теб.
— И аз мисля така, но всяко малко нещо допринася, а Барън неизбежно е бил заинтересуван от моя интуитивизъм. И защо не? Само че настояваше да запазя работата си като туристически гид. Твърдеше, че представлявам важно природно богатство на Луната и че не искал Земята да ме запази само за себе си, както е постъпила със синхротрона.
— Странна мисъл. Но може би колкото по-малко хора знаят за твоя интуитивизъм, толкова по-малко ще подозират, че имаш принос за онова, което ще му се припише за заслуга.
— Ето, че започваш да говориш като Барън!
— Дали? Възможно е също той да се дразни, когато интуитивизмът ти се проявява особено добре.
Селена повдигна рамене.
— Барън е подозрителен човек. Всички си имаме недостатъци.
— Разумно ли е в такъв случай да оставаш насаме с мен?
— Не се наскърбявай, че го защищавам — отвърна рязко Селена. — Той въобще не подозира, че има възможност за полови отношения помежду ни. Ти си от Земята. В същност мога да те уверя, че той поощрява дружбата ни. Смята, че има какво да науча от теб.
— А научаваш ли нещо? — запита студено Денисън.
— Научила съм… И макар това да е основната му причина, за да поощрява дружбата ни, тя не е и моя.
— А каква е твоята?